В народната традиция празникът се нарича още Йордановден и Водици.
Именици са: Йордан, Йорданка, Банчо, Бончо, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Найден, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божил, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий, Теофана.
Честит празник!
Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна „кръстена“ вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.
В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят „хаскане“. Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-„хаскари“ или „къпинчари“. Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.
В Македония Богоявление и следващият ден – Ивановден, се наричат „Мъжки“ и „Женски водици“ (Прилепско) и се свързват с обичая „Водичарки“. Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални „водичарски“ песни. По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. В района на град Битоля вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието „тайани“.
В народните поверия дните преди този ден са смятани за опасни – предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат „мръсни дни“, „поганци“, „караконждуви дни“.
С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram