Бързото разкритие на случая с Виктория Маринова оказа влияние и върху предстоящото гласуване в Бавария. Манфред Вебер бе под натиска на общественото мнение по време на кампанията.
Развръзката около съдбата на Ангела Меркел никога не е била толкова близо.
В неделя, 14 октомври, водещата германска провинция Бавария ще избира новите си представители в местния парламент. На 28 октомври е и вотът в Хесен. Резултатите от гласуването в двете провинции трайно ще определят поведението на политическите сили и на федерално ниво.
Прогнозите за консерваторите – ХДС на Ангела Меркел и ХСС на Хорст Зеехофер – не са никак обнадеждаващи за двамата лидери. Нещо повече – нито една от утвърдените партии в страната не би могла да си припише някакъв огромен изборен успех. Причината се нарича Алтернатива за Германия – партията, която броени дни преди вота в Бавария е трета политическа сили и в най-богатата немска провинция. Въпреки че срещу нея са обединени всички – от християндемократите през либералите до най-левите.
Какви са прогнозните данни?
В Бавария Християнсоциалният съюз – сестринската партия на ХДС, е първа политическа сила, но с рязък спад надолу (в изборите в Бавария ХДС не участва, ХСС прави същото на федерално ниво). Колкото повече наближава денят на вота, толкова повече доверие губи ХСС. Според последното проучване, публикувано на 11 октомври, партията получава 32,9% (Civey). От началото на годината насам отрицателният тренд е впечатляващ – 41,2% през януари, 44,3% през март, 43,9% през юни, до сегашните по-малко от 33 на сто.
Че случващото се може да се определи като катастрофа за ХСС, се илюстрира и от присъствието й в Бавария от Втората световна вайна насам. От 1957-а ХСС неизменно излъчва премиер на провинцията, обикновено (с едно изключение) – с абсолютно мнозинство. На последните местни избори през 2013-а традиционният съюзник на ХДС имаше цели 47,7%.
Две години по-късно, през есента на 2015-а, поканата на Меркел към прииждащите бежанци, преобърна нагласите на федерално ниво и направи невъзможното – възможно: възходът на Алтернатива за Германия, която се разви от партия, скептична към еврото, до политическа сила с огромен потенциал да атакува статуквото във всички посоки – отношение към мигрантите, към Исляма, към „лъжливата преса“, прикриваща статистическите данни за криминалните престъпления, и така нататък.
В проучванията в Бавария към днешна дата АзГ е трета сила, която за първи път ще бъде представена в местния парламент на цитаделата на ХСС. АзГ регистрира в последния сондаж най-добрия си резултат за годината от 12,8%.
Втората позиция е за Зелените, които вървят плавно нагоре и в момента имат 18,5%. Четвърти са социалдемократите от ГСДП с 11% (при 20,6% през 2013-я), пети – малката консервативно-либерална формация „Свободни избиратели“ с 9,8%. Свободните либерали и Левите ще се борят за присъствие в парламента, събирайки съответно 6% и 4%.
Засега изглежда очевидно, че ХСС ще трябва да преглътне коалиция със Зелените, ако иска да излъчи следващия баварски премиер. Въпреки различията по въпросите за бежанците и отношенията с бизнеса.
Забележително е, че ниският резултат на социалдемократите не позволява възпроизвеждане на Голямата коалиция на местно ниво.
Изненади в неделя не се очакват – прогнозните данни за ХСС и за ГСДП очертават погром за двете партии, които са част от Голямата коалиция.
Особено болезнен е отзвукът в редиците на ХСС, тъй като Бавария е тяхната крепост. Пред очертаващата се електорална катастрофа вътрешно-партийното напрежение се покачва. Премиерът на провинцията Маркус Зьодер направи опити да прехвърли вината върху лидера на ХСС и вътрешен министър Хорст Зеехофер. Зеехофер от своя страна отхвърля всякакви намеци за съпричастност към ниското доверие: „През последните шест месеца не съм се намесвал нито в баварската политика, нито в предизборната кампания.“ Зеехофер, който през лятото едва не бутна правителството на Меркел в спора за мигрантите, бе премиер на Бавария до март тази година.
И Манфред Вебер, член на ХСС и кандидат за председател на Европейската комисия, се включи в агитацията, за да даде рамо на съпартийците си. Едно от основните му послания бе, че Европа се нуждае от нов старт и че „трябва да върнем Европа на хората“.
Но в кампанията на Вебер в отрицателен контекст бе вплетено и убийството на Виктория Маринова.
Отбелязвайки случая, германските медии не пропуснаха да отбележат червената нишка в сюжета, а именно злоупотребата с еврофондове в България. Реакциите в туитър под поста на Вебер („Шокиран към от случилото се“) съдържат остри упреци към поведението на Европейската народна партия спрямо властта в България.
Така че преди да се сърдим на чуждите политици, трябва да си дадем ясната сметка, че и те правят избори, и те са под натиска на общественото мнение в страните си.
Предстоят и европейски избори, които могат сериозно да разместят пластовете в европейската политика. Засега бързото разкритие на случая с Виктория Маринова стопира острите призиви към ЕНП да даде отчет за досегашната си политика на „широко затворени очи“.
Прогнозите за Хесен също не дават повод за радост: ХДС на този етап събира 29%, ГСДП – 23%, Зелените – 18%, АзГ – 13%. При тези резултати сегашната управляваща коалиция между партията на Меркел и Зелените губи мнозинството си.
Дали резултатите в Бавария и Хесен ще предизвикат политически разговор със силата на катарзис? Или ще се търсят виновници и причини, които да закрепят статуквото до европейските избори?
Анализите на този етап сочат към втората възможност.
Но в медиите се чуват и по-трезви гласове. Наистина ли е виновен само Зеехофер за предстоящата катастрофа в Бавария? Ако беше така, спадът в подкрепата щеше да засегне само ХСС. Но не е така. На федерално ниво и ХДС, и ГСДП регистрират исторически ниски резултати – 26% за християндемократите и 15% за социалдемократите.
Като основна причина за ерозията се сочи цялостната политика на управляващите в Берлин.
Факт е също така, че Бавария бе моторът за затягане на политиката спрямо бежанците – процес, в който активно се включиха и Зеехофер като вътрешен министър, и Зьодер като баварски премиер. Избирателите обаче тълкуват позицията им като предизборна маневра, като подражание на Алтернатива за Германия. А мнозина предпочитат оригинала, а не копието, отбелязват немски медии.
Какви са вариантите пред Ангела Меркел?
Този въпрос набира скорост. Достатъчно е да припомним, че през септември за първи път в 13-годишното й канцлерство Меркел бе сериозно бламирана при избора на председател на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага. Нейният фаворит загуби, което предизвика единодушните коментари в пресата за края на ерата Меркел.
От своя страна, канцлерката даде знак, че няма да се даде без политическа битка. Тя заяви, че смята канцлерството и партийното лидерство за неразривно свързани. Ерго, смяната й на лидерския пост на конгреса през декември ще означава и оттеглянето й като канцлер. Това звучи като предупреждение към съпартийците й. Оттегляне на Меркел като канцлер вещае край на Голямата коалиция. Оттук вариантите са нова управляваща коалиция на ХДС/ХСС със Зелените и свободните либерали, или предсрочни избори с неясен резултат предвид възходящия тренд на АзГ.
Като вариант без сътресения се сочи възможността за доброволно и контролирано оттегляне, при който Меркел посочва за своя наследник сегашния генсек на партията Анегрет Крамп-Каренбауер.
Засега бъдещето на Меркел е под формата на хипотези. Сигурно е обаче, че след края на октомври, с финала на гласуванията в Бавария и Хесен, те ще добият далеч по-голяма плътност.
На ход са 9,5 милиона избиратели в Бавария и 4,4 милиона в Хесен.
ЕПИЦЕНТЪР
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram