През 1900 г. казанлъшките първенци именували улиците, площадите, училищата и кварталите в града. Общинският съвет дал имена на 7-те площада, 5-те квартала, 7-те училища и общо 84-те градски улици.
Старейшините се погрижили да бъдат именувани и градските градини, които тогава били 5. Пресата подробно запознала гражданството с новопокръстените топоними.
Централният мегдан, наричан дотогава Кюлбоклук, станал „Княжески“, Мезгяха – „Освобождение“, мегданът срещу кафенето на Чорев нарекли „Цар Асен“, а този до хана на Черковски – „Съединение“.
Градината, където ореховите сенки били притегателно място за теферича на казанлъчани – „Кайнарджа“, не преименували. Оставили популярното име, но пък кръстили „Тюлбето“ – „градината над Куленската част“, както било официално пояснено, на цар Симеон.
„Цар Борис“ получили за име турските гробища над Сарълан, а вехтите български гробища – „Стефан Караджа“.
Казанлъшкото турско училище било кръстено „Икбалъ“, а девическото – „Феизе“, пише в казанлъшките анали.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram