От самото си раждане читалището в казанлъшкото село Ясеново „давало“ театрални представления. То било основано на 19 декември 1919 г. и кръстено на Алеко Константинов.
Пиесите се играели предимно за Коледа, Васильовден и Ивановден в пригласена за това стая в училището, над импровизираната сцена падала завеса с изрисувана овчарка, пасяща стадо.
В един от спектаклите вземал участие и селският разсилен – Стефан. Той биел барабана из селото, съобщавайки афиша, но и споменавал имената на по-талантливите актьори.
Бай Стефан трябвало да излезе на сцената като търговеца Аврам, носещ кошница с макари и конци за плетене, като първите му думи, които трябвало да произнесе, били: „Добър вечер“.
Силно смутен от участието си за първи път като артист, той излязъл и казал: „Аврам влиза с кошница, покланя се и казва „Добър вечер“. Публиката се разсмяла и заръкопляскала бурно на разсилния-актьор. Той се успокоил и зарадвал, че като се въодушевил, се раздал на сцената.
В друга пиеса имало убийство. По сценарий ловецът Трифон трябвало да произведе изстрел извън залата за по-автентично, но пушката му засякла. Артистът паднал уж убит без да се е чул изстрел. Един от публиката извикал гръмогласно: „Абе, Иване, защо бързаш да падаш? Ти май не знаеш кога да умреш“. Последвал бурен смях, а трагедията се превърнала в комедия.
Средствата от първите представления се събирали в две сметки – за читалището и за църквата.
След немного време от зората на самодейността ясеновци започнали гордо да наричат сценичната дейност на читалището – „Театърът“. Той се развивал, благодарение на ентусиастите от селото – сдобил се с нова завеса, откъдето строго гледал Паисий Хилендарски и много нови пиеси. Заради високата посещаемост дори били въведени три вида билети.
По материали от сборника „Казанлък в миналото и днес“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram