Автор: Денис Коробко, dnes.dir.bg
След катастрофата на самолета на създателя на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин, в която освен самия него загинаха и военният командир на вагнеровците Дмитрий Уткин, трима наемници (очевидно личнатата охрана на Пригожин) и всички членове на екипажа, се разглеждат няколко версии за случилото се.
Жителите на Тверска област са заснели падането на самолета, на борда на който вероятно се е намирал Евгений Пригожин, пише изданието „Медуза“. Забелязва се, че управлението му е напълно нарушено и той пада безразборно. В същото време, ако се съди по звука, поне един двигател все още работи, а зад самолета се проточва струя дим. Някои части, по-специално крилото и опашната част, падат отделно.
Всичко това ясно показва, че катастрофата е била предшествана от експлозия. Остава само един въпрос: дали експлозията е станала вътре в самолета или извън него (т.е. в резултат на ракетно попадение)?
Бе съобщено, че представители на Росавиация твърдят, че самолетът е бил „взривен“, т.е. не е бил свален (според други източници се разглеждат всички възможни варианти). Съществуват аргументи срещу тази версия:
На един от видеозаписите се вижда един облак, наподобяващ инверсионна следа от зенитна ракета.
На някои от останките на самолета се виждат следи, които приличат на дупки от завършени ударни елементи на бойна глава на зенитна ракета. Качеството на изображението обаче е лошо, така че е невъзможно да се прецени точното естество на следите. По останките, които са паднали отделно няма такива следи.
Съществува и аргумент в полза на вътрешна експлозия:
Според Flightradar24 самолетът се е издигнал на височина 28 000 фута (повече от 8,5 км) преди да се разбие. Не всички системи за противовъздушна отбрана могат да свалят самолет на такава височина. Можем веднага да отхвърлим версиите с преносими зенитно-ракетни системи (които теоретично биха могли да се използват от диверсанти) и дори с всички системи за противовъздушна отбрана с малък обсег. Необходима е поне система със среден обсег на действие (напр. „Бук“), която трябва да бъде разположена в близост до въздушния маршрут, по който се движи самолетът.
Мощните ракети от такива комплекси биха нанесли много по-сериозни поражения на самолета, отколкото се виждат на видеото на очевидците: в случай на попадение на бойна глава с тегло 70 килограма и седем хиляди разрушителни елемента, самолет с такива размери едва ли би паднал „цял“.
Въпросът за причината за експлозията има очевидно политическо значение. Ако самолетът е бил свален от противовъздушна ракета, ще може недвусмислено да се говори за участие на руските сили за сигурност. Експлозията на борда допуска практически всяка версия (което не изключва възможното участие на руските власти), пише „Медуза“.
Според правилата на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) катастрофата трябва да бъде разследвана от местен орган (в случая на Русия – Международния авиационен комитет) с участието на производителя на самолета – бразилската Embraer S.A., припомня още изданието.
Засега съществуват три основни версии за смъртта на Пригожин, пише украинското издание „Страна“.
Първата, най-разпространената, гласи, че самолетът на Пригожин е бил взривен (или свален) по заповед на Путин.
Втората е, че става дума за аматьорска акция на някои от вътрешните врагове на Пригожин в Руската федерация.
Третата е, че самолетът е взривен от чужди специални служби, които са поставили там експлозиви. Най-вероятно тя ще стане официална в Русия, пише изданието.
Ако първата версия е вярна.
Смъртта на Пригожин изпраща много ясно послание – всеки, който се противопоставя на руската държавна машина и лично на Путин, ще бъде смазан.
Независимо дали става дума за Навални или Пригожин.
Разликата между тях е, че Навални организираше актове на гражданско неподчинение, а не на въоръжен бунт, и затова е в затвора. А Пригожин се вдигна на въоръжен бунт, не се разкая и беше убит.
Това, освен всичко друго, е и сигнал към онези членове на руския елит, които на фона на трудната война, бунта на Вагнер и други проблеми вече са отписали Путин, решили са, че „от него вече не си струва да се страхуваме“ и са започнали да говорят за „транзит на властта“.https://t.me/breakingmash/47185?embed=1
Може ли след смъртта на Пригожин да се очаква бунт на „вагнеровците“ и техните поддръжници, призиви за който вече се появяват?
Може да се каже недвусмислено, че сега ще им бъде много по-трудно да го направят, отколкото преди два месеца или дори в началото на юли.
След като „вагнеровците“ се разоръжиха и прекратиха дейността си в Руската федерация и Украйна, като се преместиха отчасти в Беларус, отчасти в Африка и отчасти подписаха договори с руското министерство на отбраната, те вече не представляват онази заплашителна сила, която представляваха по време на юнския поход към Москва.
Както показаха събитията от 23-24 юни, Пригожин не се радва на голяма подкрепа нито в обществото, нито в армията, с изключение на тясна група радикални „Z-патриоти“ (и то не всички). Тази група може да предприеме някакви действия, но за Кремъл ще бъде много по-лесно да се справи с тях, отколкото с бунта отпреди два месеца. Освен това за много привърженици на Вагнер може да се окаже по-удобно и по-безопасно да повярват на версията, че Пригожин е убит от чужди специални служби, и да призоват „да не се сее смут и да не се изостря ситуацията по време на войната“.https://t.me/uniannet/109071?embed=1
Като цяло, ако отново изхождаме от версията, че Пригожин е убит по заповед на Кремъл, логиката на действията на руските власти след бунта вече става по-ясна.
Путин е решил да приспи бдителността на Пригожин и неговите сътрудници, доколкото е възможно. Той го покани на среща (това бе официално потвърдено от Кремъл), говори любезно, обръща му внимание, предлага „варианти за работа“, дори остави част от държавните поръчки за фирмите на ръководителя на ЧВК. Резултатът е бил съгласието на Пригожин да разоръжи „Вагнер“ и да прекрати дейността му в Русия, като се оттегли в Беларус и Африка. Успоредно с това в армията се извършват чистки на близки до Пригожин хора.
По този начин опасността от повторение на метежа е сведена до минимум (поне така вероятно са сметнали в Кремъл) и на 23 август решават да сложат край на играта.
Дали сътрудниците на Пригожин ще се опитат да продължат играта след смъртта му и дали ще успеят, ще видим през следващите дни, пише в заключение „Страна“.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram