На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.
В рамките на годишния календарен цикъл е вторият християнски празник, посветен на кръста: „Тачим го за кръста, хвърлен на Йордановден. “ Под християнизирания облик на двата празника се крият митологичните черти на двойното възприемане и осмисляне на природното време и на стопанската дейност, свързана с моментите на преход в ежегодния му цикъл.
Знае се, че ако на Гергьовден Слънцето достига точката, откъдето поема към лято, на Кръстовден то поема обратния път. От Кръстовден денят започва да намалява, а от Андреевден да се увеличава. На този ден денят и нощта се „кръстосват“ – изравняват се по продължителност.
През целия ден се спазва строг пост: „говеем за кръста“; често този пост се схваща в съвсем друг аспект – като предпазваш човека от болки в кръста. В някои природопски и тракийски селища има забрана да се яде червено грозде и червена диня. Широко разпространено е обхождането на домовете от свещеника, който ръси със светена вода. В завършения му вид обичаят включва поръсването на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът изпълнява „слагане кръс“, т. е. полага църковния кръст върху трапезата на нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На Кръстовден се чества семейна и лична служба (светец, оброк, черква, курбан) за здраве и напредък. В някои села в Добруджа Кръстовден се почита за здравето на добитъка и сутринта се раздава хляб. Независимо от поста, освещаването с вода и църковната служба, на Кръстовден няма забрана да се работи. Празникът, напротив, се смята за преход, за начало на определени стопански дейности. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя за начало на есенната сеитба, гроздобера и бруленето на орехите. В Карловския район тези, които имат оброк, личен или семеен, освещават в църква жито, което слагат в семето за посев.
В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник: пременени и накичени, с песни и веселба, стопаните откриват общоселски гроздобер според устойчивите общинни традиции за взаимопомощ и регламентирано единодействие в отделни сфери на земеделската работа. В някои селища на Източна и Югоизточна. България на Кръстовден се устройват първите есенни хора и седейки. На места в Тракия на седенките ергените изпълняват карнавалния обичай джамала (камила), с характерната символична смърт и възкръсване на обредния персонаж камила.
Именници на този ден са Кръстьо, Кръстина, Кънчо и Ставри.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram