Българите в чужбина ще могат да участват в референдума, но не и в изборите за кметове и общински съветници, защото за местна власт могат да гласуват само хора с постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община. В общинските избори ще могат да участват обаче граждани на държави от ЕС, които пребивават постоянно или продължително в определено населено място в България поне шест месеца.
Проблемът с уседналостта разбуни духовете сред политиците, след като стана ясно, че в някои райони, особено в малки градове и големи села, има масови регистрации на нови жители. На някои места, най-вече в Северозападна България, се оказа, че на един адрес са записани над 50 души, което е нарушение на закона.
Депутати от почти всички партии в парламента настояха кметовете да спазват законите и да не допускат неправомерни регистрации, които могат да опорочат изборите. Освен това бяха приети промени в изборния закон, чрез които се дава възможност за извършване на проверки на законността на адресни регистрации, съответно – за заличаване на извършените в нарушение на закона.
Кметовете ще трябва да обявят публично пред гражданите списъка на новоизвършените регистрации. При констатиране на нарушение ще бъдат налагани глоби от 500 до 3000 лева.
Право да избират и да бъдат избирани като общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, пише в чл. 396, ал. 1 и в чл. 397, ал. 1 на Изборния кодекс.
С друго решение ЦИК прие хронограма за местните избори на 25 октомври 2015 г.
Според документа, до 26 август, 59 дни преди изборния ден, кметовете съобщават публично и публикуват на Интернет страницата на общините датата, часа и мястото за провеждане на консултации за съставите на Общинските избирателни комисии.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram