Двете възкресения на Георгиевската лента

Вече повече от десетилетие насам участниците в шествията в Русия за 9 май носят Георгиевски ленти. Така те отбелязват Деня на победата – годишнината от разгрома на нацистка Германия.

Началото бе дадено през 2005 г. по повод 60-годишния юбилей на събитието. С течение на годините тези ленти започнаха да се използват на шествията не само в Русия, но и в България и другите страни по света, където се отбелязва празникът.

Каква обаче е историята на този символ, състоящ се от три черни и две оранжеви успоредни ивици? И винаги ли тези ленти са символизирали победата над Германия?

Учредяването

Снимки Уикипедия

Георгиевската лента е учредена в Руската империя заедно с ордена на свети Георги Победоносец, известен още като Георгиевски кръст. Това става по време на Руско-турската война през 1768-1774 г. Наградата е учредена с указ на императрица Екатерина II от 26 ноември 1769 г. С ордена се поощряват „верността, храбростта и благоразумието за благото на Руската империя, проявени при смели постъпки или чрез мъдри съвети“. Лентата се допълва от девиза „За служба и храброст“, а също така от бял равностранен кръст или златна звезда с 4 лъча.

Кавалерът на Георгиевската лента я носи в зависимост от своя клас – на петлицата, на врата или през дясното рамо. Наградата носи пожизнено парично възнаграждение. След смъртта на кавалера тя се предава по наследство.

В началото Георгиевските ленти са с жълти и черни ивици. Така е според официалния им статут. Още от самото начало обаче жълтото бие повече към оранжево. От гледна точка на хералдиката и двата цвята са варианти на златния.

Оранжевият цвят заменя жълтия чак през 1913 г., което е отбелязано в новия статут на лентата.

Според традиционното тълкувание черният цвят означава дим, а оранжевият – пламък.

Същевременно някои хералдици смятат, че Георгиевската лента всъщност възпроизвежда цвета на държавния герб на Руската империя – черен двуглав орел на златен фон.

Ген. Михаил Лукомски

За първи път Георгиевската лента получава статут на самостоятелна награда през 1914 г., т. е. започва да се присъжда без Геогиевския кръст. Първият неин кавалер в това й качество е генерал Александър Лукомски. Удостоен е за заслуги в провеждането на мобилизацията на руските войници след избухването на Първата световна война. Георгиевската лента е добавена към дадения на пълководеца по-рано орден на свети Владимир.

След като болшевиките вземат властта в Русия, те ликвидират имперската наградна система. Така изчезва и Георгиевската лента.

Тя обаче продължава да бъде използвана от Белите армии по време на руската гражданска война. Присъжда се като добавка към знака „За Ледения поход“ на Доброволческата армия и към знака „За великия Сибирски поход“, с който са награждавани бойците на Източния фронт.

Георгиевската лента е част от символиката на някои белогвардейски емигрантски организации. Най-голямата от тях е базираният в Югославия Руски общовоински съюз (РОВС) на барон Пьотр Врангел.

Лентата възкръсва в СССР под името Гвардейска

Това се случва през есента на 1941 г. – три месеца след нападението на нацистка Германия срещу СССР. Тогава съветски военни подразделения и бойни кораби са удостоявани с почетното звание „гвардейски“ за мъжество и героизъм, проявени от личния състав в бой срещу врага. На 21 май 1942 г. е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за учредяването на нагръден знак, наречен „Гвардия“. Макар той да е единен, във военноморския флот решават да създадат своя знак, който получава разговорното название „Морска гвардия“.

По идея на капитан II ранг Борис Хомич – шеф на строевото управление към Народния комисариат на военноморския флот, се предлага използването на правоъгълник с черно-оранжева лента. Той дава идеята същата лента да носят и моряците на шапките си без козирка. Знаците са утвърдени от адмирал Николай Кузнецов – народния комисар на военноморския флот. И с негов указ те приемат названието Гвардейска лента.

Възкръсналата лента се добавя към медала „За победата над Германия във Великата отечествена война през 1941-1945 г.“ и към Ордена на Славата от всички степени. След което отново потъва в забрава.

2005 г. – второто възкресение

Атакистите Волен Сидеров и Явор Нотев си окачиха Георгиевски ленти на вчерашното шествие в София. Снимка Веселин Боришев

През 2005 г., когато Русия чества 60 г. от победата над нацистка Германия, започва акцията „Георгиевска лента“. Официално за неин инициатор се смята Наталия Лосева – ръководител на проекта „Нашата победа. Ден след ден“. А организатори са осведомителната агенция РИА Новости и Регионалната обществена организация за социална подкрепа на младежта (РООСПМ) „Студентска община“.

Акцията се провежда за сметка на руски предприятия и на държавния бюджет. Тя започва на 24 април и завършва на 12 май. Състои се в раздаване и носене на Георгиевски ленти по повод Деня на победата 9 май. Според организаторите целта е новите поколения да не забравят кой и на каква цена е постигнал победа в най-страшната война в историята на човечеството.

В първите 6 години са раздадени над 50 милиона Георгиевски ленти. През 2008 г. акцията е проведена в рекордните 30 страни по целия свят.

Акцията си има и свой кодекс от 11 точки:

• 1. Акцията „Георгиевска лента“ е нетърговска и неполитическа.

• 2. Целта на акцията е създаване на символ на празника Ден на победата.

• 3. Този символ е израз на уважение към ветераните, принос към паметта на падналите на бойното поле, благодарност към хората, отдали всичко за фронта. На всички, благодарение на които е постигната победата през 1945 г.;

• 4. Георгиевската лента не е хералдически символ. Тя е символична лента, реплика на традиционния биколор на наградата „Георгиевска лента“.

• 5. Не се допуска използването на оригинални наградни Георгиевски или Гвардейски ленти в акцията. Георгиевската лента е символ, а не награда.

• 6. Георгиевската лента не може да бъде обект на покупко-продажба.

• 7. Георгиевската лента не може да се използва за промоции на стоки и услуги. Не се допуска използването на лентата в качеството на съпътстваща стока или като елемент на търговската опаковка.

• 8. Георгиевската лента се разпространява безплатно. Не се допуска раздаването на ленти на посетители на търговски обекти като поощрение за извършена покупка.

• 9. Не се допуска използването на Георгиевската лента за политически цели на каквито и да било политически партии и движения.

• 10. Георгиевската лента може да има един или два надписа – името на града/държавата, където е произведена. Не се допускат други надписи на лентата.

• 11. Това е символ на несломения духом народ, който се бори и победи нацизма във Великата отечествена война.

/clubz.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram