Далечни дестинации или родопски селца в България – погледът на един фотограф от Казанлък

Травъл фотографът Димитър Караниколов, номиниран за престижна награда от National Geographic, обича да снима от напълно различна от обичайната гледна точка – без тема и без посока. Той разказва пред „Дневник“ за своята история и пътешествия, образа на България в очите на чуждестранните фотографи и за това какво е да си пътуващ фотограф във време, в което всеки е турист.

 

Професионално начало в смазващо голяма корпорация

 

Караниколов завършва архитектура в София през 2002 г., след което прави специализация в Ротердам, Холандия – „в едно много експериментално студио“ и от 2004-а заминава за Лондон, където живее близо десет години. „В началото работих в изключително голяма корпоративна архитектурна фирма – смазващо голяма“, споделя фотографът. Казва, че се е разочаровал от корпорацията, „защото не си ги представях така нещата като студент“.

 

„Това бяха доста трудни години в живота ми. Не съм ходил в казарма, но това беше най-близкото като усещане…“ След като напуска, създава свое студио за архитектурни визуализации. Работи с големи архитектурни фирми и изработва триизмерни визии за конкурсни проекти.

 

„Фотографията до голяма степен е свързана с това – става въпрос за цветове и композиция, за светлина. Това е основната ми работа, с която си плащам сметките, а фотографията е спасение от ежедневието“, разказва Караниколов.

 

Далечни дестинации или родопски селца в България - погледът на един фотограф

© Димитър Караниколов

 

Физически съм в България, а всичко останало е в Англия

 

През 2011 г. се връща в България, осъзнал, че неговата професия му позволява да работи от всяка точка на света – „нещата се случват онлайн“. Казва, че продължава да работи със същите хора и за същите фирми. „Реално само физически съм в България, а всичко останало е в Англия.“

 

Споделя, че метаболизмът на неговата работа е много бърз и това прави времето му гъвкаво. Понякога даден проект отнема само две седмици, а след това си позволява две седмици да пътува.

 

„Предпочитам да имам повече свободно време и по-малко пари, отколкото през цялото време да съм зает и да приемам повече поръчки – този баланс ми е много важен“, заявява Караниколов. Според него това се дължи на факта, че е израснал във време, в което е било трудно да се пътува. „Имах нужда да наваксам“, казва той.

 

От стотици хиляди снимки, изпратени на National Geografic, комисия избира 15, които да участват във финалната селекция "Изборът на публиката" за травъл фотограф на годината за 2018 г. и една от тях е на Караниколов.

© Димитър Караниколов

От стотици хиляди снимки, изпратени на National Geografic, комисия избира 15, които да участват във финалната селекция „Изборът на публиката“ за травъл фотограф на годината за 2018 г. и една от тях е на Караниколов.

 

Пътувам с еднопосочен билет

 

„Не съм от хората, които планират предварително, купуват билети десет месеца по-рано и запазват хотели. Много често дори пътувам с еднопосочен билет. Ако ми хареса някое място, оставам повече, ако не ми хареса – отивам другаде,“ разказва фотографът.

 

Този януари е пътувал за Сингапур, като искал да реши на място следващата си дестинация, но, качвайки се в самолета, разбрал, че няма право да пътува без обратен билет. „Имах 14 минути да резервирам, отидох до първото гише, което се оказа на Филипинските авиолинии, и си купих билет за Манила. Там изкарах три седмици, без да имам никакъв план… Беше страхотно – ако го бях планирал, нямаше да е по-хубаво“, заключава Димитър.

 

"Странното е, че съм инвестирал много във фотографска техника, а всъщност най-популярните ми снимки са правени с едно малко дронче, доста бюджетно."

© Димитър Караниколов

„Странното е, че съм инвестирал много във фотографска техника, а всъщност най-популярните ми снимки са правени с едно малко дронче, доста бюджетно.“

 

Хора, които няма как да срещнеш по друг начин

 

Той често пътува сам и посещава различни уъркшопове. Там се среща с хора, които описва като напълно различни и интересни личности, обединени от любовта им към фотографията.

 

„Например имаше една възрастна жена – гениален програмист на 70 години, която живее в Лас Вегас и играе покер, за да изкарва пари за пътувания. Тя нямаше страх от нищо – един ден е в Намибия, друг – в Иран. Пиеше за трима и ядеше за четирима, а в шест часа всяка сутрин беше строена и готова с камерата с желание за живот. Бих искал да остарея като тази жена“, спомня си Димитър.

 

Димитър казва, че в днешно време всеки може да е фотограф, но и неизбежно всеки става турист.

© Диимитър Караниколов

Димитър казва, че в днешно време всеки може да е фотограф, но и неизбежно всеки става турист.

 

По-интересни са неотъпканите пътища

 

Караниколов разказва за свое пътуване в Камбоджа, където е снимал известен храм по изгрев. Станал в три сутринта и чакал сред множество туристи два дни поред, за да снима една „клиширана, но прекрасна фотография“. Но по-късно споделя, че не е сигурен дали преживяването си е струвало.

 

„Всички имат този кадър – той не е нищо специално.“ Тогава си е дал сметка, че „да снимаш някое родопско село през зимата, в което никой не е бил, е много по-уникално, отколкото световноизвестен храм“. „Това промени цялата ми ценностна система и разбирането ми за това кое е и кое не е интересно“, продължава фотографът. Убеден е, че иска да снима повече по не толкова популярните дестинации и в България.

България се появи на картата

 

Разказва, че в страната идват множество чуждестранни фотографи, привлечени от девствените кътчета в планините, селата, изоставените паметници и всякакви места, които могат да снимат безпрепятствено. „Къде другаде в Европа има изоставени села без път, ток или вода? Ние сме на границата между цивилизацията и дивото, което е много пъстро и интересно…“, разказва Димитър.

 

„По-интересни са неотъпканите пътища, но такива вече няма. Ако има, те са по-скоро в България, в планините…“

 

Повече снимки на Караниколов можете да намерите в BehanceФейсбук и Инстаграм.

dnevnik.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram