Травъл фотографът Димитър Караниколов, номиниран за престижна награда от National Geographic, обича да снима от напълно различна от обичайната гледна точка – без тема и без посока. Той разказва пред „Дневник“ за своята история и пътешествия, образа на България в очите на чуждестранните фотографи и за това какво е да си пътуващ фотограф във време, в което всеки е турист.
Професионално начало в смазващо голяма корпорация
Караниколов завършва архитектура в София през 2002 г., след което прави специализация в Ротердам, Холандия – „в едно много експериментално студио“ и от 2004-а заминава за Лондон, където живее близо десет години. „В началото работих в изключително голяма корпоративна архитектурна фирма – смазващо голяма“, споделя фотографът. Казва, че се е разочаровал от корпорацията, „защото не си ги представях така нещата като студент“.
„Това бяха доста трудни години в живота ми. Не съм ходил в казарма, но това беше най-близкото като усещане…“ След като напуска, създава свое студио за архитектурни визуализации. Работи с големи архитектурни фирми и изработва триизмерни визии за конкурсни проекти.
„Фотографията до голяма степен е свързана с това – става въпрос за цветове и композиция, за светлина. Това е основната ми работа, с която си плащам сметките, а фотографията е спасение от ежедневието“, разказва Караниколов.
Физически съм в България, а всичко останало е в Англия
През 2011 г. се връща в България, осъзнал, че неговата професия му позволява да работи от всяка точка на света – „нещата се случват онлайн“. Казва, че продължава да работи със същите хора и за същите фирми. „Реално само физически съм в България, а всичко останало е в Англия.“
Споделя, че метаболизмът на неговата работа е много бърз и това прави времето му гъвкаво. Понякога даден проект отнема само две седмици, а след това си позволява две седмици да пътува.
„Предпочитам да имам повече свободно време и по-малко пари, отколкото през цялото време да съм зает и да приемам повече поръчки – този баланс ми е много важен“, заявява Караниколов. Според него това се дължи на факта, че е израснал във време, в което е било трудно да се пътува. „Имах нужда да наваксам“, казва той.
Пътувам с еднопосочен билет
„Не съм от хората, които планират предварително, купуват билети десет месеца по-рано и запазват хотели. Много често дори пътувам с еднопосочен билет. Ако ми хареса някое място, оставам повече, ако не ми хареса – отивам другаде,“ разказва фотографът.
Този януари е пътувал за Сингапур, като искал да реши на място следващата си дестинация, но, качвайки се в самолета, разбрал, че няма право да пътува без обратен билет. „Имах 14 минути да резервирам, отидох до първото гише, което се оказа на Филипинските авиолинии, и си купих билет за Манила. Там изкарах три седмици, без да имам никакъв план… Беше страхотно – ако го бях планирал, нямаше да е по-хубаво“, заключава Димитър.
Хора, които няма как да срещнеш по друг начин
Той често пътува сам и посещава различни уъркшопове. Там се среща с хора, които описва като напълно различни и интересни личности, обединени от любовта им към фотографията.
„Например имаше една възрастна жена – гениален програмист на 70 години, която живее в Лас Вегас и играе покер, за да изкарва пари за пътувания. Тя нямаше страх от нищо – един ден е в Намибия, друг – в Иран. Пиеше за трима и ядеше за четирима, а в шест часа всяка сутрин беше строена и готова с камерата с желание за живот. Бих искал да остарея като тази жена“, спомня си Димитър.
По-интересни са неотъпканите пътища
Караниколов разказва за свое пътуване в Камбоджа, където е снимал известен храм по изгрев. Станал в три сутринта и чакал сред множество туристи два дни поред, за да снима една „клиширана, но прекрасна фотография“. Но по-късно споделя, че не е сигурен дали преживяването си е струвало.
„Всички имат този кадър – той не е нищо специално.“ Тогава си е дал сметка, че „да снимаш някое родопско село през зимата, в което никой не е бил, е много по-уникално, отколкото световноизвестен храм“. „Това промени цялата ми ценностна система и разбирането ми за това кое е и кое не е интересно“, продължава фотографът. Убеден е, че иска да снима повече по не толкова популярните дестинации и в България.
България се появи на картата
Разказва, че в страната идват множество чуждестранни фотографи, привлечени от девствените кътчета в планините, селата, изоставените паметници и всякакви места, които могат да снимат безпрепятствено. „Къде другаде в Европа има изоставени села без път, ток или вода? Ние сме на границата между цивилизацията и дивото, което е много пъстро и интересно…“, разказва Димитър.
„По-интересни са неотъпканите пътища, но такива вече няма. Ако има, те са по-скоро в България, в планините…“
Повече снимки на Караниколов можете да намерите в Behance, Фейсбук и Инстаграм.
dnevnik.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram