Екатерина Златарева чакала Вазов на вечеря, но той издъхнал, докато се приготвя за посещението. Нейната душа отлита, когато е само на 59, на днешната дата преди 95 години, след като актрисата не успява да преодолее обидата, че е изгонена от Народния театър, от чиито основатели е, заради възрастта си. Тя е родена в Казанлък през 1868 г. и първите й роли са на сцената на читалище „Искра“.
На 16 септември 1921 г. писателят Иван Вазов и актьорът Иван Попов се срещат случайно на улицата. Подават си ръце за поздрав, а после бавно тръгват по „Раковски“ разговаряйки по различни теми. Актьорът споделя с болка за уволнението на съпругата си Мария Попова от Народния театър. Това се случило „уж по бюджетни причини“, макар, че тя е от основателките му. Вазов е разчувстван и възмутен, защото това не е първи случай да бъде изгонен заслужил артист. Нарича тази несправедливост „светотатство и голямо безчестие“.
Двамата мъже достигат до къщата на писателя. Вазов в този момент кани Попов да влезе и да продължат разговора си на пейката в градината. Но от някъде се появява актрисата Екатерина Златарева. Тя се е запътила за репетиция към намиращия се само на няколко крачки Народен театър. Спира се и с гръмливия си глас, заразителен смях и шеговити закачки, разведрява неприятния разговор между писателя и актьора. После става сериозна.
– Господин Вазов, научихте ли какви работи стават в нашия театър?
– Да, каза ми Попов. Чудно нещо!
– Видяхте ли как се отплащат на старите ратници за тяхната самоотвержена сценична дейност? Тъй ли трябваше да се отнесат? Че где го има това чудо? И колко души сме останали от старите артисти, та завидяха на залъка ни! Па, слава богу, още се чувстваме бодри и енергични и можем да работим! Право да Ви кажа, г-н Вазов, аз се отчаях и почвам да се страхувам за бъдещето си. Това не трябва да се оставя тъй. Необходимо е да се вземат бързи мерки, за да се тури край на тази аномалия… Вие сте влиятелен човек и с голям авторитет, затова трябва да направите нещо в защита на старите театрални труженици. Моля Ви се, г-н Вазов, пишете, пишете нещо на тази тема…
– Добре, уважаема госпожо, добре, жъ пиша…, обещава поетът.
Екатерина Златарева с основание се страхува за бъдещето си, че скоро я очаква същата съдба…
Вазов е поизморен и моли компанията да изоставят тревожния разговор и да поговорят за друго. А после с усмивка отронва:
– Кога да Ви дойдем на гости с бае Попов на нещо постничко?
Върху лицето на Златарева грейва усмивка:
– Винаги, когато пожелаете, г-н Вазов. Но бих искала да зная като какво постничко обичате?
-Какво ли? На фасулец, към който аз имам особена слабост.
Не само фасулец, но покрай него мисля няма да бъде лошо да има и едно задушено пиленце, па и малко червен Петко…, а? Какво ще кажете?
На тези духовити думи Вазов се резсмива високо:
– О, разбира се, че ще бъде още по-хубаво. Аз се радвам, че ще имам случай да прекарам известно време между весели хора…Непременно жъ го направим. Когато наредите тази работа, кажете на Попов да ми обади.
– Благодаря предварително за честта, която ми правите. Непременно ще Ви очаквам! Хайде сега да ви кажа: до скоро виждане на фасулец и задушено пиленце! Трябва да бързам да не закъснея за репетиция.
Госпожа Златарева се отправя с бързи крачки към Народния театър, а Вазов и Попов влизат в двора на къщата, за да продължат приятелския си разговор. Там е и сестра му Въла, поседнала да почине на пейката. Вазов е изморен, дори в един момент на разговора задрямва и Попов решава да си тръгне.
След шест дни, на 22 септември, Екатерина Златарева приготвила обещаната вечеря. Изпратила слугинчето си, да информира Попов, а той да предаде на Вазов, за да не поема ангажименти за вечерта. Актьорът тръгва по обяд да извести Вазов, който тъкмо се връщал от обичайната си разходка. Настига го близо до дома му и съобщава за поканата. Той се изненадал и казал, че просто се е пошегувал в онзи ден, в който разговаряли с Екатерина Златарева.
– Никаква шега! Жената говореше много сериозно…Като моя колега аз я познавам много добре.
– Тъй ли? Е, тогава няма що…, жъ отидем. Не е честно и почтено да ù откажем, нали? Ти жъ бъдеш тъй добър да дойдеш да ме вземеш, нали, драги Попов?
Двамата се уговярят, че в седем вечерта актьорът ще бъде в дома му, а после ще отидат в дома на Екатерина Златарева. Попов си тръгва и си отива вкъщи да обядва. Докато още е на трапезата и се гласи да полегне, на вратата се почукало. Един разсилен от Народния театър съобщава на Иван Попов трагичната вест, че Вазов внезапно е починал. Актьорът е скован от ужас и мъка. Грабва от закачалката пардесюто си и отива право в дома на Вазов. Посреща го сестра му Въла, която обляна в сълзи отронва: „Г-н Попов, бачо се помина внезапно преди малко. Горкият, как ще го прежаля!“.
Разбира се, Попов намира начин да предаде за смъртта на големия поет на самата Екатерина Златарева. Колко ли е страдала чувствителната актриса за кончината на Иван Вазов? Колко ли е плакала? Вероятно дълго се е въртяла около печката през деня, за да посрещне на вечеря такъв голям човек като самият патриарх на българската литература, без да знае, че тя няма да се състои.
Коя е тази мила жена, която не успява да изпита удоволствието и да седне на една трапеза с патриарха на българската литература? Тя е една от първите големи актриси на нашия театър. Изиграла е ролята на Тодорка от „Иванко“ на Васил Друмев и това е нейният дебют в театър „Основа“. Още баба Фрошар от „Двете старчета“, Матрьона от „Силата на мрака“ на Лев Толстой, Малама от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Костанда от „Свекърва“ на Страшимиров, госпожа Дулска от „Моралът на госпожа Дулска“, Андрофоба от „Мъжемразка“ на Стефан Костов, Ана Андреева от „Ревизор“ на Гогол и много други роли, повечето от които комични.
Родена е в града на розите – Казанлък през 1868 г. Учи във Варна и живее при леля си. В морската столица участва в любителски представления, давани по инициатива на учителите с благотворителна цел. Там прави и своята дебютна роля. Играе Юлияна в „Хубавата Сидония“ и още две роли от други пиеси. Дарбата й блести, справя се с много трудни роли. Впечатлява публиката със свободното си държание на сцената.
През 1890-1892 г. участва в Столичната българска драматична оперна трупа „Основа“, като пътува из провинцията.
След това, до 1904 г., е актриса в „Сълза и смях“. Деветнадесет години играе на сцената на Народния театър.
На 22 октомври 1919 г., по повод 25 годишния ù юбилей на сцената се събират много гости – почитатели, приятели, колеги от културни дружества и частни театри. Актрисата получава поздравително писмо от проф. Иван Шишманов, който е голям любител на театъра и обикновено се отнася внимателно с всеки талантлив артист. Уверява Златарева, че следи нейния рядък талант, сериозност и любовта ù към сценичното изкуство. Признава, че е един от нейните почитатели и ù пожелава „дълги години да служи на родното изкуство със същата ревност и страст като досега“.
За този юбилей писмо ù изпраща и самият Иван Вазов, с който са добри познати. Той ù пише мило:
„Уважаема госпожо,
Природата Ви е надарила с всичко, което е желано за истинския артист. Дала Ви е глас ясен, силен, звънлив, за да носи думите Ви по всичките ъгли на театъра. Дала Ви е изразителна благост на лицето, което да радва устремените във Вас погледи на зрителите. Дала Ви е интелигентност, тънкост на ума и способност да преживявате чувствата на автора, когото тълкувате, и да заразявате със силата на словото му слушателите.
От дълги години съм следил развитието на Вашия художествен талант и с радост виждам днес във Вас една актриса, която прави чест на нашата народна сцена и е гордост нейна и наша.
И днес, празнувайки заедно с многочислените Ваши ценители и
почитатели 25-годишния юбилей на Вашата плодоносна дейност, аз съм честит с възторг да Ви поздравя и викам, предавайки чувствата на всички тук присъствуващи:
Да живей Екатерина Златарева!
Слава на Екатерина Златарева!
Позволявам си да Ви поднеса в спомен на юбилея Ви моя лик.
Поздравителният адрес е с дата 22 октомври 1919 г. и е подписан от Иван Вазов.
След пожара на Народния театър, директорът Владимир Василев, литературен критик и редактор на списание „Златорог“ заедно с ръководството, решават, че талантливата актриса е „негодна“ и я уволняват. Тя не е единствената. Сред уволнените са и други талантливи артисти – Вяра Игнатиева, Султана Николова, Кица Стоянова. Екатерина Златарева играе през 1923-1924 г. в „Пътуващ софийски драматичен театър“. Само след две гоини, на 11 януари 1927 г., душата ù отлита в по-добрия свят, за да играе своите роли в небесния театър… Тя е на 59 години.
Името ù потъва в забрава сред многото имена на артисти от Народния театър. Само неповторимият Иван Попов, в своите томове от „Миналото на българския театър“, записва историята с последната покана за вечеря в живота на Иван Вазов от голямата актриса Екатерина Захариева, за да си я припомним 100 г. след смъртта на поета.
Мирела Костадинова
Епицентър
На снимката: Български народен театър на посещение в Македония – К. Стоянов, С. Огнянов, Йозеф Шмаха, Екатерина Златарева, Пенчо П. Славейков, Васил Кирков, Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Св. Добрев, Н. Христов, В. Шумлянска, Кица Стоянова
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram