Очаквани електорални щети понасят ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо управление. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25.1%. Бойко Борисов обаче, въпреки сътресенията около личността му през последния месец, успява да запази личния си рейтинг (20.5% положително и 55.6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.
Това показват данните на изследване на „Алфа рисърч“, проведено между 20-и и 26 юни сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и те заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Владислав Панев се запазва в рамките на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за лидерите на ПП бележи, макар и лек, спад и към момента Кирил Петков получава 15.9% положителни срещу 58.5% отрицателни, а Асен Василев 16.5% положителни срещу 53.6% отрицателни, показват още данните.
„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15.4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59.6%.
Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12.6%. Доверието в лидера Мустафа Карадайъ е 11.2% срещу 53.8% недоверие.
Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и одобрението за лидера Корнелия Нинова – 13.1%.
ИТН печели потенциалния вот на 4.1% от избирателите, а лидерът Слави Трифонов – 12.5% одобрение срещу 51.7% неодобрение.
За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският кредит на доверие към Иван Гешев като главен прокурор определя и ограничения му личен потенциал като кандидат политик: 3% срещу 82%, които не биха се доверили на водена от него партия, коментират от „Алфа рисърч“.
Като цяло, серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява.
Високото недоверие, което Иван Гешев генерира докато заемаше поста главен прокурор, се възпроизвежда и във възприемането му като потенциален политик – в съотношение 82%:3% хората не биха се доверили на негова формация, 15% не са в състояние да изразят позиция.
Подкрепа за правителството
Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета „Денков – Габриел“ обществено-политическите нагласи се открояват с трезв реализъм за желаното и възможното в настоящата ситуация. Стартовото доверие към кабинета е 20%, делът на неутралните оценки все още е висок (43%), а недоверието е 37%. По-добър, но също поляризиран е началният личен рейтинг на премиера Николай Денков (26% доверие, 30% недоверие, 44% неутрално отношение).
48% от пълнолетните жители на страната споделят мнението, че правителство между първите две политически сили не е идеалният, но е най-добрият от възможните варианти. Двата най-активно лансирани срещу него аргумента получават значително по-слаб обществен отзвук: 14 на сто смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% – че то е вредно за страната. Зад общото управление застават 77% от априлските избиратели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на сто от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – парламента и президентската институция – също са засегнати от негативна тенденция. 49-ото Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, отколкото за началото на мандат). Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% – отрицателно, 39% – без мнение.
Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство. За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а личният му имидж е с негативен тренд: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.
За местните избори
Силна поляризация има по оста „приемственост или промяна в местната власт“ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана битка на местно равнище жителите на големите градове изразяват преобладаващо желание за нови лица в управлението, докато в по-малките общини симпатиите са на страната на настоящите кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им популярност, а пред действащите кметове – с евентуална протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът трябва да бъде партиен или независим кандидат. За партиен кандидат са 45%, а за необвързан политически – 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от анкетираните. Което вероятно означава, че ако се реализира хипотезата за президентски кандидати за кметове, те вероятно ще играят като „независими“. Политическите кандидати за кметове са предпочитани от симпатизантите на партиите, представени във властта на местно или национално равнище – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Зад независимите кандидати застават в преобладаващата си част привържениците на ИТН и Възраждане, а избирателите на БСП остават поляризирани.
При предстоящите местни избори се очертават няколко базови сблъсъка – между статукво и промяна, между партийни и „независими“ кандидати. Резултатите ще се решават във всяка една община поотделно, но могат да се очакват редица оспорвани битки, изходът от които ще има своето отражение и в национален план, коментират още от „Алфа рисърч“.
Оффнюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram