Валерия Велева: Как се прави конгрес

0
263

Точно за един час конгресът на ГЕРБ (Национално съвещание) изслуша словото на лидера си Бойко Борисов, прие промени в Устава и изхвърли от всички ръководни постове доскорошния си Втори в партията Цветан Цветанов. Може да се каже че ГЕРБ завоюва още един връх –  това е най-краткият партиен конгрес за последните 30 години. 

АТМОСФЕРАТА 
Зала 3 на НДК. Около 1100 делегати. На първите редове, както е по традиция, са министри, депутати, кметове на големите градове.

Цветанов е настанен до Борисов. С усмивка, която изглежда по-скоро като пародия. 
Избират се ръководните органи. Няма предложения от залата. 
Няма открити микрофони. 
Няма журналисти. Те са извън залата. Наблюдават форума на монитор. 
Никой не оспорва дневния ред. Няма предложения за нови точки.

Тонът на форума е минорен.

Няма скандирания: „ГЕРБ“.

Няма възгласи: „Победа“.

Лицата на делегатите са сковани, изглеждат стъписани. Страхът от неизвестното прозира в очите им.

ПРОМЕНИ В УСТАВА 
Изреждат се промените. 

Не се дебатират.

Гласуват се анблок. Няма против. Няма въздържали се.

Всички вдигат като един делегатските си карти.

Точката минава за 4-5минути.

Водещият Цветомир Паунов е притеснен, пот му тече по челото, но се справя. Това е първият му изпит.

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВТОРИЯ 
Доскорошният „владетел на партията“ е освободен за по-малко от три минути. Толкова в ГЕРБ е дълъг пътят от „Осанна“ до „Разпни го“.  Не се съобщават мотивите за оттеглянето му.

Няма оценка за дейността му. Не му се дава думата. (Като Тодор Живков на 10-ти ноември.) „За“ гласуват 99%. Всички те доскоро са „му се кланяли“ и са правили мило и драго да се домогнат до вниманието му. Само десетина дръзват да вдигнат ръка „против“ и още от толкова са „въздържали се“. Какво ли ги чака? 

ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА КОМИСИЯ 
Борисов излиза на трибуната и съобщава две имена за нови членове на ИК: Цвета Караянчева и Тошко Тодоров (неизвестен за масовата публика), Борисов даже му обърква името. Тошко става, камерата го показва, правят впечатление тъмните му очила, журналистите шушукат – коя е тази „мутра“ и темата приключва. Никой не пита с какви мотиви тези хора влизат във висшия ръководен орган на партията. После се оказва, че Тодор Тодоров е областният лидер на ГЕРБ в Силистра, който е дал 200 000 лева за болницата в града, че тъмните очила, които носи, са функционални, че дарява за църкви, че е доктор по история и е издал три тома „История на Добруджа“. Ама кой да го каже това от трибуната?

СЛОВОТО НА БОРИСОВ: ПАК „НЯМА ДА ИМА ПРОШКА ЗА НИКОГО!“ 
Гвоздеят на конгреса е словото на лидера Бориов. То не е структурирано като политическа реч, а е обичайно изказване – на моменти хаотично; звучи ту назидателно, ту оправдателно, ту разказвателно. Безидейно. Без анализ, без програмност, без визионерство.
Темите са познати: 
– поредна закана, че „няма да има милост към никого“; 
– поредно предупреждение, че „ни гледат под лупа“; 
– поредно признание, че в партията има „феодали“ и „тартори“; 
– поредно напомняне за „сини и червени лампички“; 
– обичайни нападки към опозицията, защото е „коварна“; 
– обичайно изреждане на успехите на управлението и най-вече на инфраструктурните проекти; 
– болезнената“ тема „Цветанов“ е мината на бегом, защото „това е животът“, а пък „партията е над всички“. Няма оценка за работата му. Няма обяснение, защо е раздялата. Кой и защо го изпъди от ГЕРБ, не е ясно. Цветанов приема всичко с изражението на обречен, който един ден ще бъде оценен. Личи, че му е много болно.

И Борисов не е възторжен. Не е и агресивен. Май му е скучно. Вече  е обръгнал. Няма въздействаща емоция. Няма вдъхновение. Няма живец. Използва философска максима за времето, което е в нас и ние в него и подчертава, че „който не се променя, времето го изхвърля“, в опит да обоснове раздялата с Цветанов. И добавя – хората искали справедливост.
Иска от своите „да управляват с акъла си“ и да „не променят походката си във властта“. Този път обаче не им нарежда: „Слезте от мерцедесите!“, може би защото му е ясно, че, както и досега, „самозабравилите се“ няма да го направят. Знае, че бацилът на властта е пуснал здрави корени и трудно ще го изкорени.

Предупрежденията „дали не сме станали много лъскави, дали не сме станали номенклатура“, са безадресни. И остават да висят във въздуха като кухи фрази.

Кметовете, които тръпнеха да чуят нещо добро или пък лошо за себе си, останаха излъгани. Борисов остави събранията да решават съдбата им. Но за всички е ясно, че накрая думата ще е негова – каквото каже шефът.

„Трябва да направим радикални проблеми, където губим“, каза шефът, но то също бе като отбиване на номер. Къде? Кого? Как? Само той си знае.

От словото му става ясно: 
– че няма да има промяна в политиката на ГЕРБ, освен че някаква етична комисия ще чува жалбите на хората

– не е ясен подходът за справяне с „феодалите“ и „тарторите“ в провинцията. Първо те не са посочени, и второ, партията няма механизми за изкореняване на това явление, което явно става проблем за ГЕРБ; 
– няма оценка за структурите по места и за кметовете, които показаха слаби резултати на евровота. „Секирата“ ще се стовари единствено върху Плевен, където „ще се реже до дъно“;

– кметът на Пловдив Иван Тотев е приключил като политик; 
– няма издигната летва за местните избори, няма и послания; 
– не е поставен нито един от големите, реални проблеми на нацията: бедност, демографска катастрофа, морална деградация, функционална неграмотност и разрушено здравеопазване; 
– не е начертан пътят за развитие на страната в следващите 5-10 години и начините за излизане от състоянието на последна държава в ЕС; 
– не е показано поведението на България в променящия се глобален свят и интересите, които трябва да защитаваме, освен познатото досега съобрязаване с „началниците“;

– отново, настойчиво, е издигнат лозунгът „Справедливост“, което е връщане към началото на десетгодишното му управление.

ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕЛЕГАТИТЕ 
Никой не се изказа. 
Никой не посмя да застане пред камерите или микрофоните на журналистите. Нито преди, нито след форума. На влизане в залата някои под сурдинка се осмелиха да промълвят: „Трябват промени, защото вече не се издържа“, но това бе по-скоро вопъл, отколкото ясно заявена позиция.
Залата остана безмълвна през цялото време. 
Единственото, което имаха като право 1100-те активисти на ГЕРБ, бе да вдигат единодушно делегатските си карти, за да „узаконят“ промените в устава и в състава на ИК. 

ЦЕЛТА И ПОСТИГНАТОТО ОТ КОНГРЕСА 
Конгресът на ГЕРБ не излезе с нито един документ за настоящето или бъдещето на България. 
Няма декларация на форума. 
Няма политическа платформа. 

КРАЯТ 
След края на форума вратите си отвориха и всички побързаха вкупом да напуснат зала 3 на НДК. Отново безмълвни. 
Активът на управляващата партия не бе чут. 
Нямаше пресконференция. 
Единствен Цветанов застана със зачервени очи пред медиите, за да съобщи, че „ще работя в ГЕРБ, но не за ГЕРБ“. И че очаква „след изборите всеки да сравнява“. Реванш?!  Обяви, че ще прави някакво НПО за евроатлантическа сигурност. В България има поне дузина на тази тема. Неколцина от делегатите само посмяха да се здрависат с него. Един от тях бе Вежди Рашидов, с когото назад в годините двамата имаха тежки пререкания. Другият – правосъдният министър Данаил Кирилов, го изпрати и извън залата. 

ПОСЛАНИЕТО 
Партия ГЕРБ тръгва без Цветанов на 13-тата година от своето създаване. Мястото му се заема от Изпълнителната комисия.

В ГЕРБ настъпва нова ера.
Борисов иска да гради нова партия. Как?

Пак с багери и трактори, отношението към които е неговата единствена социология. 

За един час, толкова!

Колкото едно интервю.

П.П. После да не кажете, че не съм ви разкрила истината.

Валерия Велева – Епицентър

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here