След инцидента със сваления руски бомбардировач добрите отношения между Москва и Анкара за няколко часа буквално се сринаха – сегашното им ниво е толкова ниско, че в Русия политиците заговориха за възможността от военен конфликт.
Четвъртият човек в йерархията на руската държава председателят на Държавната дума Сергей Наришкин каза, че Русия оставя за себе си правото за военен отговор на действията на Турция. А Владимир Жириновски намекна за възможността от ядрен удар по Турция. „Истанбул лесно може да бъде унищожен: достатъчно е да бъде хвърлена една ядрена бомба в пролива и ще бъде изтрит“, каза Жириновски по радио „Говори Москва“.
На свой ред турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че Анкара и занапред ще прави всичко, което е необходимо за безопасността на нейните граници, а президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че турските изтребители са действали в пълно съответствие с правилата за употреба на сила и средства.
Тези изявления прозвучаха на фона на засилването на руската групировка в Сирия, която получи зенитен комплекс с голям обсег С-400, както и предислокация на ракетния крайцер „Москва“ по-близо до военновъздушната база в Латакия.
Инцидентът със сваления Су-24 и последвалото разполагане на средства за противовъздушна отбрана усложни обстановката в района, където е разположена руската авиационна база недалече от турската граница.
Доколко са боеспособни въоръжените сили на Турция? Би ли могла Русия, както каза Наришкин, да отговори на инцидента със самолета с помощта на военни средства?
Според различни оценки турските въоръжени сили са едни от най-боеспособните в света. Те не са толкова високотехнологични като руската или западните армии, но са многочислени и сравнително нелошо подготвени. Освен това Турция се намира в изгодно географско положение и е член на НАТО, което едва ли не е най-важният фактор при оценката на военната мощ на Анкара. Само че ескалирането на конфликта до световно ниво е неизгодно за Алианса, доколкото при това нараства рискът за начало на ядрена война.
Втори в НАТО, десети в света
Оценката на боеспособността на въоръжените сили, на която и да е държава (още повече сравнителната оценка на две армии) е нещо извънредно сложно и предвид се взимат голям брой фактори и условия. Още повече, че турската армия, ако не бъде използвано ядрено оръжие, се смята за втората по боен потенциал след тази на САЩ сред страните от НАТО, военният блок, на който стана член през 1952 г.
В съответствие на индекса Global Power въоръжените сили на Турция се намират на последното място в десетката на най-боеспособните в света (Русия е на второ място след САЩ). Този рейтинг отчита множество фактори, включително числеността на въоръжените сили, количеството бойна техника, както и БВП, финансовото състояние и даже такива промишлени показатели като производството на електроенергия.
Числеността на въоръжените сили според Global Power е над 400 000 души (в Русия са над 700 000), в запаса има 185 000, а в Русия са близо 2,4 милиона.
Турските ВВС отстъпват на руските по количество, като в техния състав влизат 1020 самолета – срещу почти 3 500 в Русия. Съотношението при изтребителите е 223 към 769. В техния състав има сглобени по американски лиценз F-16C (168 бройки) и F-16D(40), значителна част от които са модернизирани по програмата Block 50. Това са съвременни машини от поколение 4+, които не отстъпват по бойни качества на руския Су-30СМ, които са разположени в Сирия и от които в авиобазата в Латакия има 15. Останалите самолети са остарели F-4 от различни модификации.
В сухопътните войски съотношението е още повече в полза на Русия. Например в турската армия има 3 778 танка (от тях около 300 са от съвременните Leopard, останалите са по-старите Leopard 1, M 60, M 48), а в руските са над 15 000.
Военноморските сили на Турция също така отстъпват на броя съдове на руския ВМФ – 115 срещу 352.
Турция разполага със значително по-слаби наземни средства за ПВО, оперативно-тактически ракетни комплекси. Само че въоръжените сили разполагат с достатъчно лека бронирана техника, реактивна, самоходна и буксируема артилерия.
Политическа география
Сами по себе си тези числа не отразяват напълно съотношението на силите на двете страни, доколкото те не отчитат много фактори, един от които е географското разположение на страната. Например в Черно море Русия разполага само с един ракетен крайцер, един голям кораб за борба с подводниците, три стражеви кораба в далечната морска зона, шест малки кораба за борба с подводници и четири малки ракетни кораба, две дизелови подводници. В състава на турските ВМС има 16 фрегати, осем корвети и 13 дизелови подводници.
Турските въоръжени сили са концентрирани в един регион. Макар Турция да е достатъчно голяма държава според мащабите на региона, тя има не прости отношения с много от съседите си, но територията и дължината на границите й са значително по-малки от тези на Русия. Например турският боен флот е дислоциран само в две морета – Черно и Егейско, които са разположени едно до друго. Най-главният географски фактор, който е от полза за Турция, са проливите – Босфорът и Дарданелите, съединяващи тези морета, и които се явяват единственият път към Средиземно море за Черноморския флот. Турция напълно ги контролира и ако ги затвори при изостряне на ситуацията руските сили, разположени в Сирия и Средиземно море, може да бъдат отрязани от базите за снабдяване, което безпокои много хора в Русия.
Преминаването на военни кораби и граждански съдове през проливите е регулирано от Конвенцията Монтрьо от 1936 г. Съгласно този документ Анкара има право да затвори Босфора и Дарданелите за военни кораби, само ако се намира в състояние на война. Само че официалното обявяване на война може да вкара в употреба и механизма за колективна сигурност на Северноатлантическия пакт – неговият чл. 5 разглежда нападението на една страна, както и на нейните въоръжени сили, като нападение срещу всички страни от алианса. При такъв случай на който и да било противник на Турция ще му се наложи да се изправи срещу въоръжените сили на НАТО.
Противопоставянето на Русия и този военно-политически блок не е изгодно за никоя от страните, доколкото Русия има ядрено оръжие, и такава война може да прерасне в ядрен конфликт.
Бойна подготовка
Още един фактор, който оказва сериозно влияние на хода на който и да било конфликт, е подготовката на армията и моралното състояние на военнослужещите.
Турската армия, по оценки на експерти, е една от най-подготвените армии в региона и в света. Тя се обучава по стандартите на НАТО. Както отбеляза в интервю за Би Би Си експертът от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Константин Макиенко, турските военни имат боен опит. „Естествено, антипартизанските действия срещу кюрдите, са определено специфичен опит, но все пак гърмяният войник винаги е по-добър от негърмяния… Турските въоръжени сили са доста сериозна величина“, каза той.
Както и руските въоръжени сили, турската армия провежда напоследък достатъчно много тренировки и учения, в частност това се отнася и до летците. „В Турция е развита система за подготовка на пилотите. Те имат примерно по сто полетни часа, колкото и ние. При тях има малко повече тренажори, у нас има действителни полетни часове“, разказва военният наблюдател Иля Крамник.
Елит под удар
Както разказа пред Би Би Си турският експерт професорът от Карнеги-Европа Синан Улген, военните в Турция по традиция са елит в обществото. „Това е една от най-уважаваните и дисциплинирани институции на обществото. Такова отношение към военните е една от турските традиции, чиито корени са в историята“, каза той. Наистина, по думите на професора, този фактор си има и негативна страна.
В продължение на целия ХХ век военните смятали себе си за пазители на устоите на светската турска държава, положени от Кемал Ататюрк, и без колебание са отстранявали от власт законно правителство, ако видят заплаха за конституционния ред. Те извършиха три преврата в периода между 1960 и 1980 г. и имат отдавнашна история на противопоставяне с управляващата в страната Партия на справедливостта и развитието, която е ръководена от премиера Ахмет Давутоглу. Тази традиция беше разрушена в началото на второто десетилетие на века.“На армията бяха нанесени няколко юридически удара {…} затова, за да бъде отслабено нейното политическо влияние. Те се оказаха успешни. Само че това повлия негативно на бойния дух на военните. Много от висшето командване се оказа в затвора за престъпления, които те не са извършили“, разказа Улген.
Предимства за Русия
Без да бъде отчитан потенциалът на НАТО армията на Турция е най-силната в региона. „Това е голяма армия, тя се опира на растящи демографски ресурси и за такава голяма армия тя е нелошо оборудвана“, каза Константин Макиенко. Според Иля Крамник преимущество за Русия пред Турция се явява способността на руските Въздушно-космически сили да извършват въздушни операции при участието на мащабни авиационни подразделения. В руския въздушен парк от бойни самолети има стратегически бомбардировачи – Ту-95 и Ту-160. През лятото на 2015 г. Русия имаше намерение да разположи на Крим ракетоносци-бомбардировачи Ту-22М3, за да увеличи обсега им над Черно море, което не направи. „Имаме по-голям опит, натрупан през последните години, по прехвърляне на авиация от отдалечени райони на света“, разказа Иля Крамник. Най-накрая, според неговите думи, количественото сравнение на бройките не винаги означава качествено превъзходство. Например в турския флот няма кораб, аналогичен по бойна мощ с черноморския крайцер „Москва“, въоръжен с противокорабни ракети.
Павел Аксьонов, Би Би Си
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram