„Първата атомна бомба хвърлена в Япония;
Главата е равна на 20 000 тона динамит;
Труман предупреждава врага с дъжд от разрушения”
Това са заглавията на „Ню Йорк таймс” от 7 август 1945 г., денят след атомната бомбардировка в Хирошима. Тогава няма интернет, новината идва по радиото, президентът Труман записва и официално изявление пред камера (виж видеото). Тогава телевизия в САЩ практически няма, има експериментални излъчвания с няколко десетки хиляди зрители. А новините с подробности се появяват на другия ден във вестниците. „Ню Йорк таймс” е сериозен вестник, и тогава, и сега. По-впечатляващи са други американски вестници от онези дни, развили новината, например с интервюта с жената на пилота и националната гордост от бомбардировката.
„Атомната бомба смаза всичко живо на 4 квадратни мили в Хирошима”,
„Жена от Кълъмбъс, съпругата на пилота яхнал атома е силно въодушевена” и „Япония се оплаква – САЩ нарушават законите за водене на война”.
Това са челните заглавия от първа страница на „Атланта Джърнал” (The Atlanta Journal) от 08 август 1945 г. По това време вестникът е следобедният всекидневник за щата Джорджия, и съседни щати по Източното крайбрежие на САЩ.
Два дни по-рано – на 6-и август в 08:15 ч. местно време, японският град Хирошима е бомбардиран за първи път в историята на човечеството с атомно оръжие – авиобомба с кодовото название „Little Boy” („Малчугана”). Три дни след това – на 9 август, „Малчугана” е последван от „Дебеланкото” („Fat Man”), както тогава са нарекли втората атомна авиобомба, с която са атакувани цивилни хора. С нея е бомбардиран друг японски град – Нагасаки. Двете премиерни супер бомби са хвърлени от САЩ срещу Япония във Втората световна война, която за Европа приключи с капитулацията на Германия на 8 срещу 9 май 1945 г. Япония продължава войната, като подписва капитулацията си на 2 септември 1945 г. Тогава идва краят на т. нар. Тихоокеанска война и на Съветско-японската война.
Изявление на президента Труман за бомбардировката
Според щатски военни стратези атомните атаки категорично са сломили яростната съпротива на японците и са спестили значителни жертви от американска страна. Те реално са щели да бъдат дадени, ако не беше „Little Boy” и „Fat Man”, смятат наблюдателите.
Противниците на ядреното оръжие сега критикуват бомбардировките над Хирошима и Нагасаки като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.
Тези атаки на американската армия по същество не водят пряко до капитулация на Япония, защото и без атомни бомби тя на практика е капитулирала, населението й понася огромни несгоди и жертви, а цялостната разруха е отслабила силно островната империя.
Използването на атомно оръжие от американците през август 1945 г. е жестоко отношение към цивилното население, което тогава не се възприема по същия начин, както сега. С времето отношението към атомното оръжие, бомбардировки на мирни жители и отношението към войните въобще се е променило значително. Светът живее вече 70 години без голяма война. Това не се е случвало в историята. Мисленето на новите поколения е съвсем различно.
Надпреварата за по-голяма бомба
След пускането на първите атомни бомби не на полигони, а върху градове и хора, заапочва дългогодишна надпревара във въоръжаването между бившите съюзници във Втората световна война СССР и САЩ. Съветският лидер Йосиф Сталин през 1945 г. е сериозно разтревожен от наличието на такова оръжие у „идеологическия враг”. Четири години по късно на 29 август 1949 г. на полигона в Семипалатинск – Казахстан, тогава в СССР, е взривена и първата съветска атомна бомба. Някои източници твърдят, че тя е била заредена с уран, добит в България.
В края на 50-те и началото на 60-те години двете ядрени суперсили САЩ и СССР създават и водородни бомби, с още по-голяма разрушителна сила. Те са на принципа на ядрен синтез, а не разпад. А детонаторът на такава бомба е …обикновена ядрена бомба. Разрушителното им действие не е в радиус от няколко километра като първите атомни бомби, а в радиус от над 200 километра.
Създават и ракети носители на ядрените заряди, с далечен и среден обсег.
До края на т. нар. Студена война двете ядрени суперсили бяха натрупали арсенали от по около 15 000 ядрени бойни глави всяка. Светът живееше възседнал атомна бомба и си играеше с детонатора й.
Днес ядрените глави, след епохата на разведряване и разоръжаване, са около две трети по-малко, но с още по-съвършени ракети. Опасността да започне ядрена война не е отминала, съществува риск и от технически гафове с ядрените ракети и противоракетните щитове.
Жертви и поражения
Смята се, че жертвите в Хирошима са между 90 000 и 140 000 души, а в Нагасаки между 60 000 и 80 000, повечето от цивилното население. Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Който е бил в казармата или е учил в университета дисциплината ОЗННС (Организация и защита на населението и народното стопанство), или е карал курсове по „Гражданска отбрана”, каквито имаше почти задължителни по времето на Студената война, знае че при ядрен взрив поразяващите фактори са няколко: ударна вълна, светлинна радиация, йонизиращо лъчение, радиоактивно замърсяване и електромагнитен импулс. Само електромагнитния импулс няма пряко въздействие върху живите организми, но може да наруши работата на електрониката. Хората пряко изложени на въздействията на ядрен взрив, ако оцелеят физически, изпитват и силен психологически шок от ужасяваща картина на експлозията и унищоженията й. Освен от непосредствената смърт при взривовете, в течение на години по-късно намират смъртта си и пострадали от ядреното лъчение от т. нар. лъчева болест и от радиоактивното замърсяване.
Атомната гъба като символ
При наземен и при въздушен атомен взрив на неголяма височина, се наблюдава характерен облак от пушек и вдигнат от повърхността прах, с формата на гигантска гъба. „Атомната гъба” е сравнително трайна и остава достатъчно време в атмосферата, за да бъде фотографирана, но формата й все пак зависи и от вятъра. Обръзът на атомната гъба за десетилетия наред стана символ на ядрена заплаха и опасността от унищожение. Този символ поддържаше ядрения паритет и възпираше двете ядрени суперсили в света.
Тези факти тогава през 1945 г. не са били така ясни, както сега, и в Америка по това време атомната бомбардировка е причина за национална гордост. Чак след няколко години общественици и учени, сред които има и създатели на „Малчугана” и „Дебеланкото” ще извисят ясен глас за нечовешката същност на атомното и термоядреното оръжие. Повечето учени, участници в проекта „Манхатън” за създаване на атомна бомба, са получили радиоактивно облъчване далеч над нормите, поради непознаване на различните видове лъчения в началото на изследванията. С годините става напълно ясно какво оръжие е ядреното и започват силни настроения срещу него.
Вестниците през 1945
Два дни след бомбата над Хирошима обаче репортерите на „Атланта Джърнал” са при жената на полк. Тибетс. Пол Уарфийлд Тибетс – младши (1915 – 2007) тогава полковник, по-късно бригаден генерал, е известен най-вече като командир на ядрената ескадрила и пилот на бомбардировача Б-29 Superfortress (супер крепост). На 5 август в навечерието на бомбардировката над Хирошима той официално кръщава тежкия си, с 4 витлови мотора „Боинг”, на името на майка си – Енола Гей. И артистично написва името отпред на самолета с трайна боя.
Репортажът от челното място на първа страница започва с пресилено вестникарско клише: „Жителите на щата Джорджия тази сутрин бяха осеяни от благодатната светлина да посрещнат жената на пилота на Б-29, който хвърли първата атомна бомба на земята.” Мисис Тибетс заедно с двете си деца прекарва своята лятна отпуска при майка си в родния й град Кълъмбъс щата Джорджия. Със съпруга си са женени от 1938 г. когато той като офицер от военновъздушните сили е на служба в базата във Форт Бенинг, близо до родния й град. На голямата вестникарска снимка г-жа Тибетс е заснета как отговаря по телефона на многобройните поздравления от приятели за подвига на мъжа си – да бъде първия в историята на човечеството атомен пилот на бомбардиращ самолет.
„Баща му искаше Пол да стане лекар, а сега вижте той какво направи” казва възторжено съпругата за мъжа си. Госпожа Тибетс е “твърде развълнувана, за да го изрази с думи” от новината, че съпругът й е бил пилотът на атомната въздушна крепост. „Но техният 4-годишен син Пол III, бурно се хвали: Мисля, че моя татко е велик човек. Седнала на коленете на майка си, 16-месечната Джин Тибетс изглеждаше да бъде единствената, която не се интересува от епохалния полет на баща си.” гласи част от текста под снимката.
В репортажа на „Атланта Джърнал” пишат и за друга драма. Тази за съперничеството между Северна Каролина и Флорида, кой трябва да се гордее повече като роден щат на баш бомбардировчика на Хирошима. В Северна Каролина, от където е майор Томас Фирибии (1918- 2000) считали, че са те, защото майорът всъщност е натиснал копчето, за да освободи ужасната бомба. Хората от Майами пък смятали, че гордостта е за тях, защото пилотът на атомния „Боинг” е родом от Маями Флорида.
Автентична вестникарска страница, от „The day after” e изложена и в някои музеи, включително във военния музей в Бастон, Белгия.
Вестник „Атланта Джърнал” е следобеден всекидневник, излиза в Атланта, столица на щата Джорджия САЩ, но се разпространява още и в редица градове и близките щати. Започва да излиза през 1883 г., след голям опустошителен пожар в ранни зори, който тогавашния сутрешен вестник „Атланта Конститушън” (The Atlanta -Constitution) не може да отрази – вече е отпечатан. Осмеляват се да издадат извънредно следобедно издание, което да обхване новината за пожара и постигат голям успех и доверие сред читателите.
През 1900 г. следобедният вестник вече има 200 души персонал, през 1950 г. тиражът му в неделя достига 300 хиляди.
Растат приходите от реклами и вестникът силно дръпва пред сутрешното издание „Атланта Конститушън”. Любопитен щрих е че в „Атланта Джърнал” е поместена първата в историята вестникарска реклама на „Кока-Кола”, приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“ създадена в Кълъмбъс щата Джорджия.
Днес следобедният вестник вече е обединен със сутрешния (от ноември 2001 г.) под названието (The Atlanta Journal-Constitution), като при съединяването тиражът стигнал около 640 хил.
По данни от 2008 г. тиражът спада на 275 хил., съкращава се персонал, както и селищата, в които се разпространява. Независимо от лошите времена за хартиените издания в днешни дни, The Atlanta Journal-Constitution и сега е сред 20-те най-разпространявани печатни медии в САЩ.
Тихомир Шолев http://e-vestnik.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram