Не е нужно да помните в детайли възхода на Хитлер, но е добре да видите как Европа го подкрепя в това.
Преди да се превърне в заплаха за цял свят, но най-вече за континента ни тук, той грижливо си подсигурява мълчаливото съгласие на великите сили. Пактът Рибентроп – Молотов го пази от едната страна, договорът с Чембърлейн – от другата. С Мюнхенския сговор разкъсва необезпокояван Чехословакия, а със съветските другари си поделят Полша. И, разбира се, Хитлер е избран демократично, на свободни и честни избори в многопартийна система.
Днес това става пак, пред очите ни, но ние отново мълчим. Ердоган умно си осигури световната подкрепа за своя пълзящ преврат, от който последният епизод с уж военните срещу него, е само детайл. Малко преди този фарс турският президент изведнъж спешно, в един и същи ден, се оправи с Израел и Русия. С Израел от десет години висеше конфликта, но рязко се подобриха отношенията. С Русия беше в още по-тежък сблъсък, но внезапно се извини и прегърна с Путин.
Малко преди това се разбра и с Меркел, подписа споразумение за бежанците, макар и леко да се изгаври с нея и еврочиновниците. Фактът си остава, подобри отношенията си с ЕС, стана отново надежден партньор. Още малко преди това изчисти напрежението с Америка, като отвори базите си за нападения срещу „Ислямска държава“ и смени курса: от тотален отказ да приеме западната гледна точка за ислямистите, до пълна подкрепа и участие в операциите. Възстановяването на отношенията с Израел само добавиха тежест пред САЩ, още повече му осигуриха американска подкрепа.
Също както и Хитлер, той получи карт бланш да действа безнаказано, този път в рамките на Турция. Светът прие смазването на опозицията там, замълча пред вътрешната война срещу най-голямото малцинство, кюрдите, не гъкна след смачкването на медиите. Дори Меркел му отиде на крака дни след поредната атака срещу редакцията на най-големия опозиционен вестник „Заман“, легитимирайки цензурата. Той тества на няколко пъти свободния свят, за да види каква ще е реакцията евентуално при по-крайни действия. Светът отговори, че ще ги приеме с мълчаливо съгласие. И той не се забави в осъществяването на плана си.
Днес всички се гънат в позициите си за така наречения опит за преврат. От една страна, трябва да подкрепят демократично избрания Ердоган, все пак е спечелил избори. Да твърдиш, че изборите на Ердоган са демократични, щото хората са гласували за него, е все едно да кажеш, че кока-кола е здравословна напитка, защото съдържа вода, а водата е полезна за здравето. Това сравнение е на Александър Маклиод, да цитираме заслужено. От друга страна, Европа и САЩ ще трябва да преглътнат този цирк, защото Ердоган се споразумя с тях, Кери трябва да пази своите интереси, а Меркел да си пази кожата след поразиите с бежанците. Русия ще мъчли, защото се е разбрала. С две думи – Ердоган може да прави каквото си иска, никой няма да му се опълчи.
И той го прави. Стъпка по стъпка се превръща в ужасен диктатор, променяйки турското общество и самата същност на турската република. Вече няма разделение на властите, с един замах смени и съдии, и премиер, и направи нови избори, за да смени и парламента. Вече няма свободно слово, всички медии са под контрол. Вече няма държавна армия, тя стана партийна войска, също както при Хитлер. Там имахме нощ на дългите ножове, тук беше нощ на два-три танка, но крайният резултат е същият. Вече няма и опозиция, особено с последните промени, с които спокойно може да арестува депутати, а в новите антитерористични закони може и да смаже всеки.
Вече няма светска власт. Ислямизацията в съседната ни държава върви от години, но сега е проникнала навсякъде. С референдума през 2007 г. направи 26 промени в конституцията, с които легално си бетонира властта. Въведе исляма навсякъде, отрече Ататюрк и кемализма като доктрина, превърна джамиите в казарми, куполите в каски, минаретата – в щикове, помните това изказване. От забраните за продажба на алкохол, до шамиите в университетите – Ердоган постепенно налага ислямизацията в цялата страна, сред всички слоеве.
Официално обяви неоосманизма за своя доктрина, постепенно разширявайки влиянието си на Балканите и в средноазиатските републики от бившия СССР. В Босна заплаши със сто милиона турци всеки, който би дръзнал да каже нещо за мюсюлманите. В Гостивар открито държа речи за исляма, в Черна Гора празнуваха победата му по улиците, когато стана президент. Тук от години дава съвети на българските турци, кого да избират и кого – не, чрез демонстративна подкрепа за уж български политици.
Днес просто гледаме пореден епизод в този истински турски сериал, не като другите по телевизията. Гледат го и по света, не са много доволни, но трябва да пазят постигнатите сделки с диктатора. Турция е натовска страна, член на Г-20, важен партньор в търговията на ЕС, възлов играч в кашата на Близкия изток. И големите сили преглъщат, с неохота и малко мрънкане, раждането на поредната исямска диктатура на границата на Европа.
А Ердоган, както и другият преди него с по-малките мустаци, гледа напред. И не му пука.
Емил Кошлуков за Демокрация днес
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram