Жан-Пиер Льо Гоф: Еко-идеологията и нейните пророци на нещастието

Френският социолог Жан-Пиер Льо Гоф описва причините за екологичния захлас на част от съвременната младеж, който се потвърждава и от изборните резултати на Зелените във Франция на европейските избори.

– Извън политическите аспекти, кои са според вас най-важните елементи, белязали последните европейски избори?

– Без да претендирам за изчерпателност, това е значението, което придобиха екологията и културните различия между поколенията. Тези две явления не се отнасят само до социалните и териториални разцепления, а са симптоматични за свличането на цивилизационния терен, свързано със сътресенията в образователната материя, което не е от днес.

– Не е ли проява на благотворно осъзнаване значението на екологичните теми в политическия дебат?

– Екологията като такава не принадлежи към един лагер и това осъзнаване не засяга само политиците, а гражданите като цяло. Тя се отнася до съвкупност от проблеми, които не можем да пренебрегнем: глобалното затопляне, биоразнообразието, енергетиката, управлението на отпадъците, селскостопанското производство… Целият въпрос е в това как анализираме тези проблеми и отговорите, които смятаме да им дадем. Но глобалното позоваване на екологията поражда демагогски и идеологически дискурси, които са част от новия проблематичен “дух на времето”.

– Как екологичният дискурс изразява различията между поколенията и този нов “дух на времето”?

– Комбинацията между култа към младежките ценности и екологичния дискурс е очевидна в емблематичната фигура на Грета Тунберг, която поучава целия свят и призовава учениците да стачкуват за климата всеки петък. Сантиментализмът и виктимизацията достигнаха най-висша степен, когато това младо момиче избухна в сълзи в Европейския парламент в Страсбург. Как пред този “трогателен образ” възрастните и политиците да нямат желание да я утешат? Тази млада “вестителка” гледа с мрачен поглед на света, от който тръпки те побиват. Нейният текст “Присъединете се към нас” е типичен за “черно-белия” светоглед, в който страхът и добрите чувства незабавно маркират правилния лагер. Манихейството господства властно в юношеската култура и не само.

Най-учудващ е начинът, по който много възрастни, журналисти и политици приветстваха тази морализаторска аполитичност, като модел за гражданство или нов авангард, насочен към “промяна на света” и “вземане на съдбата ни в собствените ни ръце”. В часа на триумфиращия култ към младежките ценности, страхът да не изглеждаш “реакционир” или стар глупак несъмнено изигра своята роля в заемането на тези позиции.

Но, по-фундаментално, ние сме свидетели на объркване на възрастовите групи и ролите, когато младите учат възрастните на добро поведение. Възрастните и екоактивистите аплодират всъщност един модел на екогражданство, който сами са втълпили на младите поколения. Те го връщат като бумеранг, обвинявайки възрастните, че никога не правят достатъчно и са жертва на тяхното бездействие. Надъханите с екология политици напразно им повтарят, че са на тяхна страна, те берат плодовете на култа към младежките ценности, на еко-идеологоческата визия за света и на определено поведение, което от години насаждат и насърчават.

Германски младежи на поход за климата заедно с Грета Тунберг ( в средата с бялата шапка), Хамбург, 1 март 2019 г. Снимка: АП

– Как бихте характеризирали тази еко-идеологическа визия за света?

– Трябва да правим разлика между истинските екологични проблеми и дискурсите, които им придават определено значение. Идеолозите и активистите лесно смесват двата регистъра, опирайки се на първите, за да легитимират своите схващания и алтернативи, представяйки ги като нещо очевидно, с постоянно изнудване: “Ние нямаме избор, оцеляването на планетата е изложено на риск…”. Оттук могат ви представят отрицателния растеж, спирането на ядрената енергетиката, масовото разполагане на вятърни турбини или пък присъствието на вълци и мечки в животновъдните зони като императивни нужди на опазването на планетата.

В същото време еко-идеологията засилва черногледия и покаятелен възглед за нашата собствена западна история, която е виновна за всички екологични злини, забравяйки междувременно факта, че развитието на производството, науката и техниката позволиха да се сложи край на масовата бедност и да се постигне социален прогрес. Като контрапункт на тази черногледа визия, екологията възприе утопията за помиреното човечество: опазването на планетата е новият обединяващ принцип на един братски и умиротворен свят, екологичните предизвикателства помагат, пренебрегват границите, различията между нациите и цивилизациите, слагайки край на противоречията и конфликтите.

Присвоявайки си правото да бъдат признатите представители на висшите интереси на планетата и будители на съвестта на човечеството, което е в опасност, много еколози се наместват в лагера на Доброто. Те са пророци и моралисти от нов вид, които предизвестяват Апокалипсиса, за да наложат своите идеи и да вършат добро на човеците въпреки тях самите. От самото начало политическата екология е част от културното левичарство и никога не го е напускала. Тя проповядва “радикална промяна на манталитета”, наблягайки на образованието на по-младите поколения, войнстващата “педагогика” и комуникацията. Тези “фалшиви благородници” се вписват напълно в “политическата коректност” със своя дял от изобличение на опонентите, лесно квалифицирани като тъпаци или изостанали. “Жълтите жилетки”, които окупираха кръговите кръстовища, отговориха по свой начин, с лозунг, който показва съществуващата пропаст с всекидневната реалност на голяма част от населението: “Елитите говорят за края на света, докато ние говорим за края на месеца”.

– Защо смятате, че екологията е симптоматична за “цивилизационната промяна”? 

– Отвъд идеологията, екологията взема предвид новите стремежи, разглежда критично новата съвременност и задава цивилизационни въпроси, които се вписват в демократичния дебат. Но остава да узнаем на какво държи от културното наследство, което ни е било предадено от предишните поколения. Да се говори, например, за “крайност”, “разочарования” или “вреди”, нанесени от прогреса, е едно, но да се поставя под въпрос самата идея за прогреса е нещо съвсем друго. 

Извършената промяна не е безобидна или второстепенна; тя е от исторически и антропологичен порядък. Идеята за историята, като движение към все повече прогрес и еманципация, в която участваха социалните и политическите актьори, бе заместена от обратно броене към катастрофа, ако не се случи “пробуждане на съвестта”. Под въпрос е поставена концепцията за отношението на човека към природата, характерна за западната култура. В този контекст изразът на философа Рене Декарт “господари и собственици на природата” служи за парадигма. Но проектът за еманципация на Просвещението, основан на упражняването на разума и идеята за прогреса, също може да се тълкува като самонадеяно утвърждаване на превъзходството на човека над природата. 

В крайна сметка, историята – доколкото е носител на вселена от значения и остава човешко творение -, може да бъде обхвана и разтворена от природния и космологичен еволюционизъм. Това разтваряне е съпроводено от преразглеждане на мястото и статута на човека във вселената в смисъл, който релативизира идеята за неговата уникалност и достойнство. Тогава човешкото същество се смята преди всичко за един вид сред останалите, дори като елемент от едно голямо свързано цяло в дългата верига на живите същества в природата и материята. В тази мисловна рамка, далай лама с неговото доброжелателство и смущаваща усмивка никога не е далеч.

– Може ли да се говори за “екологична религия”?

– Екологията има чертите на нова “светска религия” – ако използваме концепцията на Реймон Арон – когато си присвоява правото да бъде глобално обяснение за света, което държи новите ключове на историята и спасението на човечеството, когато определя йерархията на ценностите и доброто поведение. 

Нейният религиозен аспект не се ограничава обаче с тези догматични и сектантски характеристики. В по-мека и стерилизирана форма, тя участва в новите форми на дифузна духовност, които се разпространяват в дехристиянизираните демократични общества, преживяващи криза на идентичността. Екологичният призив за “промяна във въображаемото” може да бъде придружен от позоваване на природно “божество”, което пренебрегва еврейското и християнско наследство и преоткрива езичеството в светлината на екологията. Често има любопитна смесица от азиатска духовност и тази на първите народи, смятани за екологични, без да забравяме препратките към енцикликата за екологията на папа Франциск и евангелията, сведени до изразяване на добри чувства. Този религиозен коктейл, основаващ се на екологията, се разпространява полека в обществото на фона на историческата декултурация.

– Мнозина ще ви възразят, че тези черти са карикатурни и не намаляват реалността на екологичните предизвикателства…

– Разбира се, но е важно да се знае с какви идеи подхождаме към тези предизвикателства и премълчаването на техните проблематични аспекти означава да флиртуваме с еко-идеологията и нейните пророци на нещастието. Независимо дали ни харесва или не, екологията се превърна в един от векторите на “културна революция”, която не казва името си. Тласната докрай, тя ще постави под въпрос придобивките на европейската култура, на Просвещението, както и на еврейската и християнската религии, за които човешкото достойнство е първо в реда на сътворението и които отдават първостепенно значение на отношенията с другите и се вкореняват в историята. 

Това радикално течение не представлява всички еколози, но неговите послания вече се повтарят до втръсване в медиите, в много филми и в цялата литература за малки и големи: “Вървим към катастофа! Събудете си!”, “Променете радикално начините си на мислене и поведение!”, “Ние сме деца на големия взрив и на звездите”, “Ние сме един вид сред останалите”…

Екологията не се свежда до тези концепции, но тази малка мелодия се разпространява в демокрациите, които се затрудняват да оценят своето наследство и да намерят мястото си в историята. 

Яхването на подобни идеи в опортюнистична и предизборна перспектива, означава да се поддържа объркването и да се засилват социалните и културни разделения, които подкопават страната. Не става въпрос само за това в какво състояние ще оставим планетата на нашите деца, но и каква култура искаме да предадем на следващите поколения.

Превод от френски: Галя Дачкова

Гласове