Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че тя е готова да прекрати механизма за наблюдение върху правосъдието и вътрешните работи на Румъния, преди да направи това за България заради разликата в резултатите на двете страни. Такова разделяне досега беше табу за Брюксел.
„Казах на министър-председателя, че през мандата на тази комисия ще прекратим механизма за проверка“, каза Юнкер на съвместна пресконференция с румънския министър-председател Дачиан Чолош в Брюксел. „Няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния“.
„Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, е очевидно, че механизмът ще бъде доведен до своя край“, добави Юнкер.
Той обеща, че ще направи всичко по силите си за това, защото Комисията е „доволна от начина на работа на румънското правителство“.
Чолош каза, че страната му пристъпва към голяма административна реформа и към консолидация на постигнатото в областите на правосъдието и вътрешните работи.
„Според нас този механизъм е стигнал до края си, постигнал е целите си поставени, когато е бил задействан“, каза той.
Румъния трябва да продължи борбата с корупцията и да затвърди резултатите си в нея дотук, но вече е постигнала „достатъчно напредък“, каза Чолош.
„Мисля, че няма да се наложи да чакаме края на мандата на тази комисия, преди да видим края, на решението за този механизъм“, добави той.
Чолош съобщи и че са обсъдили с Юнкер кандидатурата на страната му за Шенген и че тя изпълнява критериите за допускане в зоната без вътрешен паспортен контрол.
На 4 декември 2014 година при посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Брюксел Юнкер потвърди анагажимента си от европейските избори до края на петгодишния му мандат механизмът да бъде прекратен и за България. Но той не беше толкова конкретен колкото днес за Румъния.
Редовните годишни доклади за напредъка на двете страни вече трета година подред отбелязват, че Румъния се откъсва все по-напред от България.
Юнкер не каза кога Румъния може да се надява на прекратяване на механизма. Но при представянето на последните доклади на 27 януари, европейски представител даде да се разбере, че при следващото им издания Комисията ще направи етапна десетгодишна преоценка на наблюдението и е възможно да предложи промени в него.
Комисията досега винаги е отказвала да сравнява двете страни, изтъквайки, че механизмът оценява всяка от тях „по собствените ѝ заслуги“. Това не изключва едната да елиминира нуждата от механизма преди другата.
Процедурно Комисията трябва да установи това и да го предложи за утвърждаване от държавите-членки. ЕС наблюдава Румъния по четири показателя, свързани с реформите в правосъдието и борбата с корупцията. Българските показатели са шест защото включват и организираната престъпност, която ЕС не вижда като проблем в Румъния./clubz.bg/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram