Мястото на Венецуела на нефтената карта трудно може да бъде подценено. В тази страна са открити най-големите запаси от нефт, почти 300 млрд. барела, тоест 18 процента от световните запаси, докато в Саудитска Арабия те са само 16 процента. Освен това венецуелския „тежък“ нефт е страшно търсен в САЩ, където основната част от добивите са на „лек“ и с ниско съдържание на сяра фракции, а голямата част от нефтопреработвателните предприятия са проектирани за работа с висока плътност на суровината.
Въпреки изострянето на политическите отношения с американците, Венецуела и досега доставя около 9 на сто от внасяния в САЩ нефт. Прогнозите бяха, че инвестициите в нефтения отрасъл на страната ще бъдат изгодни. Има предлагане, има голямо търсене, а и след като популисткото правителство на Венецуела прекрати отношенията си със западните компании, се освободи доста място в нефтения сектор. Но след като си заминаха собствениците на високи технологии и спряха източниците на на финансиране, както и след нарасналата вътрешнополитическа нестабилност, нямаше много желаещи да сътрудничат с Чавес и неговия приемник Мадуро.
Създалия се вакуум се опитаха да запълнят готовите да рискуват китайци, със своите колосални валутни резерви и руските играчи. Но отношенията на венецуелците с руските им партньори не вървяха гладко. Пристигналите там по призива на Кремъл руски компании, като „Лукойл“, „Сургутнефтегаз“ и др. много бързо разбраха, че от инвестиционния климат в страната има още много да се желае, а надеждите за възвращаемост на направените инвестиции са нищожни. Когато разбраха това руснаците бързо се изтеглиха от страната. Във Венецуела остана да работи само държавната „Роснефт“. Тя стана и главния канал за трансфер на парите, които идваха в Каракас от Москва.
„Роснефт“ имаше много причини да остане във Венецуела, въпреки чудовищно некомпетентното ръководство на отрасъла от правителството и явната неплатежоспособност на местните партньори. Успоредно с политическите декларации, от типа „да помогнем на народната, антиимпериалистическа власт“ и „американци отивайте си в къщи“, руската компания даде да се рзбере, че ще доставя венецуелския нефт на придобитите от нея нефтопреработващи заводи в Индия. Добива си в Русия „Роснефт“ изнася основно за Китай, който с кредитите, които отпусна на държавната компания, фактически изкупи авансово бъдещия й добив. Стана както обикновено. Венецуела започна да просрочва доставките на нефт за погасяване на руските кредити и заеми, а по-късно прекрати окончателно плащанията.
Въпреки всичко това, пристигналият в Москва през декември миналата година Мадуро получи гаранции за нови инвестиции на стойност 6 млрд. долара. По данни на „Ройтерс“, от 2005 г. досега венецуелците са получили от Русия повече 17 млрд. долара, въпреки че от самото начало на това „сътрудничество“ беше ясно, че не си струва да се очаква тези средства да бъдат върнати. Според наблюдателите, оценяващи логиката на помощите за клатещия се режим в Каракас, това може да има само две обяснения. Глупост или корупционни схеми.
Не трябва да изключваме глупостта или некомпетентността на тези, които вземаха решения в Москва за предоставяне на средства на Венецуела. Достатъчно е да си спомним как под знамената на „дедоларизацията“ Русия се освобождаваше от американската валута и купуваше евро и юани и то малко преди тяхното силно поевтиняване. Загубите на Русия от тези глупави, финансови операции се изчисляват на милиарди долари. Но и другата причина е възможна. Президентът на венецуелската нефтена компания PDVSA, смеейки се разказваше как на преговорите в Каракас делегацията на „Газпром“ усилено агитирала венецуелската компания да подпише договори с неизвестен на никого руски посредник. А когато венецуелците дошли на среща с представителите на този посредник, те видели познатите им газпромски физиономии, но с нови визитни картички. Така че местните чиновници получили опит за работа по руските стандарти, който не е необходимо задължително да прилагат.
Трудно е сега да се предположи как ще се държат новите власти, ако режимът на Мадуро падне. Също така не може да се каже ще останат ли в сила споразуменията с „Роснефт“ и доколко ще бъдат изпълнявани. Ако допуснем развитието на екстремен сценарий, то бъдещите власти могат да скъсат отношенията си с Русия и да анулират всички руски договори. Задно с това ще бъде забравено и военното сътрудничество с Венецуела и доставките на оръжия.
Очертава се по-скоро сценарий, при който във Венецуела ще се върнат американците заедно с нефтените и газовите си корпорации, които за година-две може да извадят от кризата венецуелския нефтен отрасъл. В резултат на това светът може да получи нещо като разширен вариант на нефтения отрасъл на САЩ. Един тандем, който ще заеме контролни позиции, както на пазара на „лек“, така и на пазара на „тежък“ нефт. Тогава ОПЕК, ако дотогава все още съществува, ще трябва да се посвие малко, а заедно с него и другите нефтодобиващи държави. Именно този тандем ще диктува световните цени на нефта, които в резултат на свръхпроизводството могат да паднат до 30 долара за барел. Това ще има крайно негативен ефект не само за руската икономика, а и за икономиките на всички нефтодобиващи държави.
Източник: forbes.ru
Превод: Никола Стефанов
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram