В повечето случаи мъжете избират за съпруги жени, които най-много приличат на тях самите. Като правило, съпрузите имат почти един и същи ръст, тегло и др. характеристики. Анализирайки десетки хиляди двойки, изследователите предполагат, че изборът на съпруг – „близнак“ съвсем не е случаен. Тези предпочитания се формират благодарение на човешките гени. Специалистът Матю Робинсън и неговите колеги от Куинслендския университет направили изследване на основата на огромна база данни, съдържащи физически и генетични признаци у човека. Те се съсредоточили върху изследвания на генетични маркери у човека, свързани с ръста и индекса на масата на тялото, за да прогнозират какви ще бъдат тези параметри при техните съпрузи. Ако, например, човекът е висок на ръст, то и неговият партньор също би трябвало да бъде висок. След това учените сравнявали фактическият ръст на съпруга с прогнозирания. Изследвани били над 24 хиляди съпрузи, живеещи в Европа. Констатирана била силна връзка между генетичните маркери на хората, свързани с ръста, и фактическия ръст на техните партньори. Експертите установили също значителна зависимост, макар и по-слаба, между гените на хората, свързани с индекса на масата на тялото и фактическия индекс при техните съпрузи. Генетиците отбелязват, че хората най-често избират партньори със сходни на техните гени. С други думи, това е доказателство за своеобразно кръстосване при хората. Подобно явление по-рано било открито и при птиците – тези с по-ярко оперение си избирали партньори с подобна окраска и обратно.
Специалистите изучавали също връзката на това кръстосване с други характеристики, например с годините за получаване на образование. В изследването се включили 7780 двойки от базата данни на Великобритания. Учените установили високо съответствие на маркерите между партньорите, свързани и с образованието. Робинсън смята, разбира се, че хората не си избират партньори в зависимост от продължителността на тяхното обучение, а по-скоро обръщат внимание на хора с подобни на техните интереси. Което също е свързано с нивото на образование.
Били направени изводи, че определени характеристики, като ръста, могат да бъдат предадени и на потомството. Би могло да става дума и за заболявания и физически особености. Следващата крачка, според Матю Келлер, поведенчески генетик в Университета в Колорадо, е използването на нов метод за това, да се разбере защо съпрузите понякога имат и други общи поведенчески особености – освен нивото на интелекта, и политически предпочитания, и дори психически разстройства. Генетикът Роберт Пломин от Кралския колеж в Лондон допълва, че новото изследване допуска, че хората с аутизъм или шизофрения, като правило, встъпват в брак помежду си. Новият метод ще помогне да се изясни дали този избор на партньор се крие също и в ДНК или не.
Впрочем, Робинсън има намерение в по-нататъшните изследвания да включи и жена си: „Да, ние и двамата сме кандидати на науките, и двамата сме високи, така че напълно потвърждаваме направените изводи“, – заключава той. Странното е, че по-рано било изяснено, че човек си избира партньор за цял живот според бактериите, а не заради истинска любов.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram