Приликата с дядо му, Уинстън Чърчил, е поразителна. На 70-годишна възраст Никълъс Соумс, който е бивш военен, прави предизборните си кампании на кон, но има и 50 хил. последователи в Туитър, които се наслаждават на острите му позиции. Проевропеец, той се е борил срещу Брекзит, но смята, че е невъзможно да не се случи.
– Как трябва да се излезе от днешната безизходица?
– Това е въпросът, който ме буди всяка сутрин. Нямам представа. Министър-председателката най-накрая реши да се опита да постигне консенсус между партиите. Това е единственият начин да вървим напред, тъй като е невъзможно другояче да се постигне мнозинство в парламента. Но лидерът на опозицията, Джереми Корбин, който се среща с “Хамас”, “Хизбула”, ИРА без никакви условия, отказва да разговаря с нея, ако тя не отхвърли no deal (никаква сделка – бел. ред.). Това е глупав начин за започване на преговори.
– Вие подкрепихте позицията на Тереза Мей, след като преди това защитавахте оставането в Европейския съюз. Трябва ли Великобритания да напусне въпреки породения хаос?
– Винаги съм бил и съм за принадлежността към Европа. По време на кампанията предупредих, че ще бъде изключително трудно да се развалят 45-годишни юридически връзки. Но е факт, че 17,4 млн. британци гласуваха за излизане. Дълбоко съжалявам за това. Мисля, че те направиха историческа грешка. Но ние дадохме думата си на референдума, че ще уважим резултата и би било срамно да се откажем от обещанието си. Няма да правим последователни референдуми, както в някои страни, докато не получим желания резултат. Това би било абсурдно. Хората са толкова гневни, че един нов референдум вероятно ще роди още по-голямо мнозинство за излизане от ЕС.
Няма добър Брекзит, няма правилен отговор, но така стоят нещата. Ние ще напуснем Европейския съюз. И мисля, че Европа ще се почувства по-добре, въпреки изявленията, че Великобритания ужасно ще й липсва. Те ще могат да вървят напред, без никой, подчертавам, никой да им пречи за все по-дълбоката интеграция, за единната им армия и не знам още какво. Както обикновено, малките страни ще бъдат стъпкани от Франция и Германия. Най-голямата ни грешка беше, че им позволихме да вървят към политически съюз. Това е трагедия. Можехме да го направим другояче.
Хората във Великобритания, които вкараха страната в Европа, сред които и дядо ми, никога не си направиха труда да защитят ползите от това. Аз поемам своя дял от отговорността. Онези, които се противопоставяха, имат подкрепата на общественото мнение и на бездарната преса на Мърдок и други. Позволиха на заека да избяга от шапката. Сега трябва да ограничат щетите. Излизане без споразумение би било катастрофа.
– Трябва ли, както препоръчват брекзитарите, просто да стискаме зъби и да чакаме по-добри дни?
– Това е глупост, абсурд. За съжаление, на Великобритания й харесваше да гледа в миналото, а не към бъдещето. Това решение е ретроградно. Пътят ще бъде дълъг и труден. Ще трябва да удвоим усилията, за да запазим позицията си в света. Хората смятат, че Великобритания е загубила здравия си разум, питат се какво става с тази прагматична, разумна и достойна за доверие страна. Ние наистина сме на непозната територия.
– Това на криза на лидерството ли се дължи?
– Моментът не е на голямо лидерство. Такава впрочем, с едно или две изключения, е ситуацията в цяла Европа, която е в плен на голямо възмущение. Брекзит е само една от неговите прояви. Аз съм голям франкофил, баща ми беше посланик в Париж и не изпитвам никакво перверзно удоволствие, виждайки какво се случва в момента във Франция.
Възхищавам се много на Еманюел Макрон. Той има превъзходен начин, също като президента Обама, да изразява визията си. Но както казваше генерал Дьо Гол: как да управляваш страна, в която има над 450 вида сирена? Трябва да си готов да посрешнеш бурята, както Маргарет Тачър се изправи пред драконите, които парализираха европейската икономика. А президентът Макрон изглежда се сблъсква със същите трудности, като своите предшественици.
– Публикувахте в Туитър едно любимо на Чърчил стихотворение, за влак, който се е втурнал към катастрофа. Какво беше вашето послание?
– През 1938 г., в момент на голяма криза, майка ми била на масата заедно с дядо ми, когато все още го мразели като войнолюбец, защото предупреждавал за рисковете, които поставя Германия, докато Чембърлейн проповядвал усмирение. Тя ми разказа, че си спомня как той изведнъж започнал да рецитира това стихотворение на Едвин Миликен, за влак, катастрофирал през 1918 г., Who’s in Charge of the Clattering Train? (Кой отговаря за тракащия влак?).
Е, това е моят въпрос: Кой кара влака? Изправени сме пред голяма криза в Европа и е трудно да се види кой е отговорен. Правителството не контролира положението и ние се движим по прищявката на общественото мнение, заобиколени от всички страни от хора с решителни идеи. Нужен е компромис. Аз направих компромис: приех, че сме загубили референдума и трябва да изпълним неговия резултат.
Трагедията е, че моята партия е напът да загуби волята си да упражнява властта, докато Джереми Корбин ще умре, ако дойде в правителството: той цял живот е бил в опозиция на властта!
Дядо ми имаше един израз keep buggering on: продължавай да се бориш. Като малко момче, веднъж плахо почуках на вратата на стаята му, където го намерих да чете вестник, пушейки пура в леглото. Той ме погледна над очилата си. Попитах го: “Дядо, вярно ли е, че си най-великият човек на света?”. Той ми отговори: “Да. Сега ме остави на мира!”. Със сигурност, той щеше да се справи по-добре от нас с всичко това!
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram