Турският парламент одобри на първо четене противоречивия проект за нова конституция на страната, който цели да увеличи властта на президента Реджеп Тайип Ердоган. Ако промените бъдат приети и на второ четене, което се очаква да започне през идната седмица, планът за конституция ще бъде гласуван на референдум най-вероятно през април. Ако и тогава бъде приет, то той ще се превърне в закон.
Според критиците това е опит за заграбване на власт от страна на Ердоган. Поддръжниците на проекта обаче изтъкват, че това ще постави Турция до държави като Франция и САЩ и е необходим за ефективното управление.
Но какво точно ще се промени за нацията от 79 млн. души с предложените 18 члена в проекта за конституция?
Повече власт за Ердоган
Според новата конституция държавният глава ще има по-голяма изпълнителна власт, като това ще му позволи пряко да назначава високопоставени държавни служители, включително министри. Освен това президентът ще може да назначава един или няколко вицепрезидента. Постът на министър-председател, който в момента се заема от Бинали Йълдъръм, ще бъде премахнат.
Сегашната турска конституция е била приета през 1982 г. след военния преврат от 1980 г., за да гарантира независимостта на съдилищата от „органите, властите и службите“.
Но новата конституция ще позволи на президента пряко да се намества в съдебната система, която според Ердоган е повлияна от поддръжници на проповедника Фетхуллах Гюлен, обвиняван от Анкара за опита за преврат от 15 юли.
Държавният глава и парламентът заедно ще могат да избират четирима членове на Върховния борд на съдиите и прокурорите, който е ключов съдебен съвет. Той назначава и отстранява персонала в съдебната система. Освен това парламентът самостоятелно ще може да избира седем членове.
Военните съдилища, които могат да осъждат офицери и дори издадоха смъртна присъда на бившия министър-председател Аднан Мендерес след преврата от 1960 г., в бъдеще няма да може да функционират.
Извънредни ситуации
Според новата конституция режим на извънредно положение ще може да бъде налаган при събития на „въстание срещу родината“ или при „насилствени действия, които поставят нацията в… опасност от разделение“.
Президентът ще реши дали да въведе или не режим на извънредно положение и след това да го представи пред парламента.
На 4 януари турският парламент одобри предложението на правителството извънредното положение да бъде удължено за още три месеца. То беше въведено след опита за сваляне на властта през лятото на 2016 г.
Повече членове на парламента
Броят на депутатите в турския парламент ще се увеличи от 550 до 600 души. Минималната възраст за членовете на парламента ще бъде намалена от 25 г. на 18 г.
Избори за законодателен орган ще се провеждат веднъж на всеки пет години, вместо на четири, както е в момента. Освен това ще се състоят в един и същи ден с изборите за президент.
Парламентът ще продължи да има право да приема, изменя и премахва законодателството. Той ще запази надзорните си правомощия да назначава разследвания.
Законодателната власт също така ще може да осъществява контрол върху президента, но той ще има правото да издава президентски декрети по всички въпроси, свързани с изпълнителната власт.
Ако президентът бъде обвинен или заподозрян в престъпление, тогава парламентът може да поиска започването на разследване.
По-дълъг мандат за Ердоган
Според промените следващите президентски и парламентарни избори ще бъдат проведени на 3 ноември 2019 г. Държавният глава ще има петгодишен мандат и право на максимум два мандата.
Ердоган беше избран за президент през август 2014 г., след като десет години беше министър-председател. Но има предположения, че ако новата конституция бъде приета, се създава нова роля за президента. В такъв случай ако Ердоган участва в изборите през 2019г. и ги спечели, това ще се счита за неговия първи мандат като държавен глава. Така Ердоган ще може да остане на власт до 2029г., а не до 2024 г. Очаква се обаче президентът изрично да уточни дали това ще бъде възможно.
Източник „Фокус“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram