10-те основни риска за света през 2018 година

Пазарите растат, но разногласията сред гражданите както на развитите, така и на развиващите се страни, се усилват. Либералната демокрация днес е по-малко легитимна откогато и да било след Втората световна война, а досегашният световен ред се разпада. За последните 20 години международната политика преживя множество сътресения и кризисни ситуации, но изглежда, че ситуацията през 2018 г. ще е много по-особена, заредена с неочаквани рискове, съпоставими в геополитически план с финансовата криза от 2008 година.

 

Рискът от „геополитическа депресия“ до голяма степен предопределя и 10-те основни риска през 2018 г., за които предупреждава изследователският център „Евразия Груп“, занимаващ се с консултации в областта на политическите рискове, чийто основател и ръководител се явявам аз.

 

1. Нарастващото влияние на Китай

 

В момент, когато във Вашингтон отсъства съгласувана и последователна политика, правителството на Китай преразгледа външните условия за съществуването си, въведе нови правила в тях, разработи най-ефективната в света глобална гърговско-инвестиционна стратегия и използва китайските технологични компании за затвърждаване на държавните си интереси. Пекин инвестира в разширяването на своето влияние, обещавайки ненамеса в политическия и икономически живот на другите страни, които засега са по-склонни да се присъединят към Китай, да се ориентират към него и да му подражават. Глобалната бизнес-среда трябва да се адаптира към новите правила, стандарти и методи. През 2018 г. нараства вероятността от американо-китайски конфликт – особено в областта на търговията.

 

2.Възможност от възникване на катастрофални инциденти

 

От времето на терористичните актове от 11 септември досега не е имало сериозна геополитическа криза, но днес съществуват много области, в които всяко непремерено  действие или съждение могат да провокират сериозен международен конфликт. Най-сериозни са рисковете от инциденти, свързани с конкуренцията и противоборството в киберпространството, с конфликта около Северна Корея, със загуби на бойното поле в Сирия, с нарастващото напрежение в отношенията между САЩ и Русия и с разпространението на бойците от ИДИЛ в Сирия и Ирак.

 

3.Технологична студена война
Най-ожесточената борба в света се води за центровете на икономическо влияние в областта на разработването на нови информационни технологии. Ще продължи конкуренцията между САЩ и Китай за лидерска роля в областта на изкуствения интелект и суперкомпютърните техники, както и за господстващо положение на пазара. Властите на страните от Африка, на Индия и Бразилия и дори на европейските държави ще трябва да решат на кого да се доверят и чия продукция и стандарти да приемат. Фрагментацията на общия технологичен пазар създава както пазарни рискове, така и рискове, свързани с нарушенията на информационната сигурност, особено на фона на ожесточената борба на националните компании с глобалните вируси.

 

4.Мексиканският фактор
2018 година ще е определяща за Мексико, тъй като преговорите за преразглеждане на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) достигнаха критичната си фаза, а в страната предстоят президентски избори. Евентуален провал на преговорите за NAFTA ще означава отмяна на споразумението, но тази неопределеност за бъдещето му ще се отрази криано негативно на мексиканската икономика, предвид сериозната зависимост на страната от търговията със САЩ. Колкото до  президентските избори, които трябва да се проведат на 1 юли, заради корупционните скандали, дейността на наркокартелите и забавеният икономически ръст ще се засили общественото недоволство от властта. Необходимостта от промени е аргумент в полза на Андрес Обрадор, който се явява по-скоро противник на провеждането на благоприятна за инвеститорите икономическа политика.

 

5. Напрегнатите отношения между САЩ и Иран
Доналд Тръмп не крие своята неприязън към Иран. Възможно е ядрената сделка да остане в сила през 2018 г., но има сериозна вероятност и да бъде разтрогната. Тръмп ще продължи да подкрепя Саудитска Арабия и да ограничи влиянието на Иран в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. САЩ най-вероятно ще продължат да затягат санкциите срещу Иран във връзка с изпитанията на балистически ракети, предполагаема подкрепа за тероризма и нарушаване на човешките права. Иран, естествено, ще оказва съпротива. Ако ядрената сделка бъде провалена, Иран ще ускори ядрената си програма и над региона отново ще надвисне опасността от военни удари от страна на САЩ и/или Израел.

 

6.Отслабване на институциите
Правителствата, политическите партии, съдът, средствата за масова информация и финансовите институции, гарантиращи мира и стабилността, ще продължат да губят обществено доверие, от което зависи тяхната легитимност. През 2018 г. популизмът, който се прояви при гласуването за Брекзит и избора на Доналд Тръмп, ще даде тласък на опасен антиноменклатурен популизъм и в развиващите се страни.

 

7. Нео-протекционизъм
В резултат на активизирането на движенията против политическия естаблишмънт в страните с развита пазарна икономика политиците са принудени да променят подхода си към глобалната икономическа конкуренция –  те стават все по-неотстъпчиви, използвайки тактиката за изтощаване на противника. В резултат расте изолацията и отчуждеността. Нео-протекционизмът създава пречки не само в преработващата промишленост и селското стопанство, но и в цифровата икономика и иновационните отрасли. Новите бариери са по-незабележими: вместо търговски мита и квоти, днес най-предпочитани са такива инструменти като „вътрешнодържавни“ ограничителни мерки – програми за финансова помощ, дотации, субсидии и условия за закупуване на продукцията на местните производители.

 

8. Разногласия във Великобритания

 

Великобритания изпитва сериозни трудности, свързани както със строгите преговори за излизане от ЕС, така и с риска от вътрешнополитичека криза. По отношение на Брекзит принципът, според който „нищо не е договорено, докато небъде договорено всичко“, ще стане причина за безконечни баталии по детайлите между представителите на двете страни, както и вътре в самите преговарящи екипи. Във вътрешнополитически план управлението на процедурата по излизане от ЕС може да струва скъпо на министър-председателя и да доведе до оставка. Ако това се случи, мястото на Мей вероятно ще бъде заето от консерватор, отстояващ още по-твърда позиция, което значително ще усложни преговорите по чл. 50 от Лисабонския договор. Другият вариант е при нови избори на власт да дойде лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин.

 

9. Политика на идентичността в Южна Азия
Ислямизмът в някои части на Югоизточна Азия е източник на местни форми на популизъм и този процес е най-забележим Индонезия и Малайзия. Недоволството на етническите китайци, които в някои страни владеят непропорционално голям дял от богатствата, рязко се засилва, особено в Индонезия. Преследването на мюсюлманското малцинство на рохингите в Мианмар предизвика хуманитарна криза. В Индия, където предстоят избори през 2019 г., е възможно премиерът Моди да използва национализма за увеличаване на електоралната си подкрепа, покровителствайки радикализираните елементи в обществото, чийто удар е насочен срещу мюсюлманите и индуисите от низшите касти.

 

10. Сигурността в Африка
През 2018  г. негативните последици от дестабилизирането на африканската периферия ( Мали, Южен Судан, Сомалия) ще се разпространят в основните страни ( Кот д’Ивоар, Нигерия, Кения, Етиопия). Основните заплахи идват от нарастващата войнственост и тероризъм. Чуждестранните партньори, които в миналото помагаха за стабилизирането на по-слабите държави, днес са разколебани. Кения, Нигерия, Уганда и Етиопия ще се сблъскат с необходимостта да отделят повече средства за сигурност във време, когато правителствата им са принудени да съкращават разходи, а терористичните атаки могат да отблъснат чуждестранните инвеститори.

 

Отвличащи моменти или несъществуващи рискове
Подложената на критики администрация на Тръмп не е в състояние да придаде законна сила на някаква дестабилизираща или друга подобна политика. Еврозоната през 2018 г. ще се пази от поемането на политически риск. Политическият конфликт във Венецуела, съдейки по всичко, е замразен, след като президентът Мадуро се оказа по-държелив от очакваното.

 

Източник: time.com

Снимка: РИА „Новости“

 

Превод: „Гласове“

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram