Чудомир напуска зримия свят на 26 декември 1967 г.
Да си спомним за твореца чер неговите думи:
„Понеже в днешният доклад и мене дигнахте над облаците с тенденция, считам за необходимо да ви уверя, че не съм никаква изключителна зоологическа рядкост, че съм роден в най забутаното село Турия, че с рошави цървули съм пасал волове, два пъти съм се давил в реката, катерил съм се по дърветата да ловя гарджета из гнездата, орал съм, женал съм, косил съм и най после се учих за художник, а станах писател. Станах писател, защото обикнах тази професия и се трудих много, за да се усъвършенствам така, както са се трудили и усъвършенствали в своята професия и вашият Кица Филева от шивашкия отдел, Михаил Казаков от дърводелския и много други.
За да постигна нещо в моята област, аз съм изписал вагони хартия, прочел съм освен моята частна библиотека от 3000 тома, но още толкова може би, и от писане и четене съм почти ослепял. Труд, труд и труд. Ето ви тайната на сполуката, разбира се, разумен, организиран труд, придружен с любов към работата и с амбиция да направиш нещо повечко от другите.
Така че за да ви смятам за мои близки и другари, моля д ми повярвате, че нямам никакви крила на раменете, не съм някаква рядка жирафа от някоя панаирджийска менажерия, не съм и оня огромен 28-метров кит, който миналата година разкарваха из страната ни, а най-обикновен простосмъртен, като вас, който обича да работи и който и на тази напреднала възраст продължава да се труди, за да бъде що-годе полезен на хората.“
Слово на Чудомир в с.Турия на тържеството по случай 75 му годишнина
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram