Митрополит Киприан: Рождество е тържеството на Божията любов към човека

– Ваше Високо Преосвещенство, броени дни ни делят от светлото Рождество Христово. У нас обаче май отделяме повече значение на трапезата. Как трябва да отбелязваме празника?

– Рождество Христово е духовен празник, който озарява целия православен свят. Това е тържеството на Божията любов към човека и човешкия род, към всеки един от нас като православни християни. Всеки един от нас е Божия надежда. От свободната ни воля зависи тази надежда да се сбъдне, а именно Богочовекът Христос да влезе в сърцата ни. Ето какво се крие в Рождественската нощ, от особената благодат, която озарява празника на Божията любов към човека. В своето послание по Ефесяни св. ап. Павел споделя, че Синът Божий приема плът, за да разруши преградата и разруши враждата, породена от съгрешаването на нашите прародители. Сега сме в седмицата преди светлото Христово Рождество. Ние, християните, се подготвяме за този празник с пост и молитва. Това, че се приема определен вид храна, е само началото. Най-важното в духовния пост е да се вглеждаме в себе си, в стореното от нас, в немощите, които носим с години, а понякога и цял живот. Това е борбата с порочните ми мисли, желания и действия. По време на поста ние чистим сърцата си от делничните грехове. Това е времето, в което трябва настойчиво да молим Бог да ни покаже, да ни отвори очите и душата, за да видим и доброто в нас. И вглеждайки се в себе си, ще видим немалко слабости, които трябва да преборим, за които да се изповядваме с упование и вяра в Христа Спасителя.

– Обществото ни е свидетел на насилие, кражби, бандитизъм дори от малолетни. Може ли църквата да помогне и в частност – по-застъпеното изучаване на религия в училищата?

– Агресията е част от духовната ни безпътица. Тази безпътица е болест на съвремието ни и на лъжливото ни чувство, че вината идва от другите, а ние не носим никаква отговорност за своите деяния. Православното възпитание дава основа, чрез която ясно се осъзнава собствената отговорност за вина. Да се стремим да придобием добри мисли всеки ден. Както казва св. Паисий Светогорец: „Ще открием духовните пътища и ще градим мостове с хората край нас в доброто, милосърдието, благочествието и в послушание към църквата и Христа Спасителя“. За това са необходими разговори с духовника, изповед и причастие. Нека не забравяме, че милостта е важен период от живота ни, в който заедно с присъщото ни дръзновение трябва да се учим на вяра и крепка надежда. Църквата учи със своята просветна дейност. За огромно съжаление, сега при децата и юношите липсват изначалните познания за доброто, за мира и вдъхновението, които някога нашите близки ни даваха. Всичко това мотивира Българската православна църква да работи още след смяната на атеистичния режим за изучаване на религия в училищата – процес, който още не е завършен. Това предстои. Аз съм убеден, че с Божията помощ всичко това ще се случи. В Старозагорска епархия непрекъснато откриваме неделни училища с цел да постигнем по-големи християнски възможности, повече християнски събеседвания и срещи на хората със свещениците. Възстановихме просветния отдел на митрополията, който беше затворен. Започнахме да издаваме две списания, които се раздават безплатно – „Божествени искрици“ за деца и „Нашата вяра“ за възрастни. Доколкото Бог ни е дал възможности, се стараем да сформираме и групи по религия в училищата и най вече в детските градини.

– Мнозина упрекват, че БПЦ не развива благотворителна дейност. Каква всъщност е мисията на църквата?

– Църквата винаги е била пазителка на духовността. Завещаните ни евангелски заповеди са вечни, както е вечна и човешката душа. Духовното израстване продължава през целия живот. Тя е призвана да извършва социални дейности и го прави според възможностите си. Нейната мисия е друга. Господ Иисус Христос основа Своята църква не като социална, а като евхаристийна структура. Колкото повече се приближаваме до Него, толкова по-близо заставаме един до друг. В резултат на тази евхаристийна същност на Христовата църква се ражда милостта, която пък поражда благотворителността. Затова и когато се съберем в нейното общество, богатите помагат на по-бедните, според евангелската заръка който има две ризи, да даде едната на ближния си. Основната мисия на църквата е спасението на човешката душа.

– Някак встрани от вниманието на БПЦ остава канонизирането на новите мъченици от времето на комунизма. Има такива случаи и във вашата епархия. Предвиждате ли да излезете с предложение по отношение на канонизацията им? Моля да разкажете някои от случаите и за хора, загинали за вярата в ново време?

– По време на тоталитарното държавно управление са убити много духовници, изчезнали, изпращани в лагери и затвори. Това са били години на тежки изпитания както за самите тях, така и за семействата им, за децата им. В Старозагорска епархия има много духовници, пострадали от режима, викани в полицията, малтретирани, изтезавани, без да са извършили никакво престъпление. Всичко това по изфабрикувани обвинения. Младите хора днес трудно могат да си представят, че е имало забрани да се бият камбаните, да се проповядва, да има обществени богослужения. В Казанлъшкия манастир в нашата епархия Държавна сигурност непрекъснато е следила за идването на нови послушници и е правила всичко, за да ги отклони да приемат монашеството. Ефимерият на манастира отец Петър Василковски е арестуван и отведен в неизвестна посока. Благодарение на активната намеса на тогавашния Старозагорски митрополит Панкратий той е освободен. Свещеникът обаче се връща от ареста, но развил страхова невроза в резултат на психическия тормоз. Разболял се и скоро след това умрял. Наше проучване установи, че в епархията са убити трима свещеници и над двадесет са изпратени в лагери и затвори. За тях е издадена книга, има и изграден паметник на репресираните и убити духовници и църковнослужители в епархията. Той се намира в двора на храма „Св. Димитър“. Културно-просветният отдел се занимава с проучванията на репресираните духовници.

– Преди броени дни беше създадена т. нар. Православна църква в Украйна, обявена за напълно независима от патриаршията в Москва. Очаква се скоро Вселенският патриарх Вартоломей І да издаде томос за нейната автокефалност. Светият синод има ли официално становище по отношение на случващото се?

– Този въпрос е изключително сложен. Затова трябва да бъде огледан много внимателно от всички страни – и каноническа, и историческа, и юридическа и в междуцърковно-дипломатическите отношения. Единната църква, търсейки Христа в себе си, като православна трябва да се изкаже съборно. По тази причина решението на Светия синод ще бъде съборно тогава, когато комисията даде становище по въпроса. Дали то ще бъде прието от неговите членове е отделен въпрос. Трябва да се знае, че кризата в момента в Украйна трябва да бъде разрешена само по каноничен път, без никаква политическа намеса. От оскъдната информация става ясно, че там е създадена някаква обединена православна църква с участието на президента.

– По времето на комунизма православният параклис в окръжната болница в Стара Загора бе превърнат в морга. Двама ваши предшественици – старозагорските митрополити Панкратий и Галактион, не можаха да се преборят с бюрокрацията и нихилизма, за да възстановят Божия храм. Продължавате ли тяхната битка?

– Откакто бях избран за Старозагорски митрополит, работя за връщането на параклиса на църквата. Водим активен диалог с общинската управа и ръководството на болницата. Надявам се, че параклисът ще бъде върнат и да възстанови съществувалия там Комитет за милосърдните сестри, които са били обучавани в благочестие и вероучение. Трябва да върнем поруганата светиня и в нея да се служи всекидневно, и да се отправят молитви за боледуващите и техните близки.

– Освен духовник вие сте и диригент. Изявявате се и на пулта на Старозагорската опера. В Синода не ви ли дърпат ушите, че се раздвоявате между митрополитските задължения и музикалните занимания?

– Не, не ми дърпат ушите, защото дирижирането, музиката също са начин на проповед. Когато се работи едно произведение, първо трябва да се познава историята, защо и по какъв начин е написано. След това се прави разбор. Ако се пее меса, реквием или църковно песнопение, се прави превод, за да знаят певците и музикантите какво изпълняват. Това също е начин на проповед. Докато бях викариен епископ във Враца, църковният хор там, създаден от доц. Димитър Димитров, донесе много международни награди на епархията. В Стара Загора сформирахме митрополитски хор, работя с него. Поставихме началото на свещеническия октет под мое ръководство. Музиката, както и всяка дарба от Бога, е благословена. Ако човек не я използва, той Го обижда, защото Той ни я е дал, дал ни е и сили, и послушанието за нея. Може да се проповядва и по този начин така, както са го правели св. Йоан Дамаскин и св. Йоан Кукузел. Благодаря на Бога, че имам възможност да работя и в тази посока.

– Ваше Високопреосвещенство, какво ще пожелаете на читателите на „Монитор“ за настъпващото Рождество Христово?

– Пожелавам на всички да имат крепко здраве, духовно спасение, упование и силна вяра в Бога, защото без Него нищо не може да се случи. Нека читателите на вестник и агенция „Монитор“ имат пълнота и истинска радост. Нека Бог да ги закриля и спасява!

Визитка:

Старозагорският митрополит Киприан (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в Казанлък

Завършил е средно музикално образование през 1995 година

Приема монашество на 1 септември 1996 г. в Рилския манастир

От октомври 1996 до края на 1998 г. е ефимерий в казанлъшкия манастир „Св. Богородица“, приет е във Врачанска епархия като и. д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“

От 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска митрополия Завършва Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“

През февруари 2006 г. Синодът го изпраща като протосингел на епархията на на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия

От 1 август 2007 г. е назначен за протосингел на Врачанска митрополия

От 3 март 2008 г. е Траянополски епископ

На 11 декември 2016 г. е избран за Старозагорски митрополит

Носител е на църковни отличия и множество музикални награди

Монитор