Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.

Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер

Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да се роди Божия син, което в българската народна традиция се свързва с прераждането на цялата природа. Затова ястията поднесени на трапезата имат за цел не само да заситят, но и да донесат плодородие и късмет през цялата следваща година.

Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 или 9, които са сакрални числа. Ако все пак се чудите, кой вариант да изберете, имайте предвид, че колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година.

От важно значение е не само колко, но и какво ще бъде поднесено на празника. Задължително на масата трябва да има храни, които набъбват, за да набъбва както тях богатството и плодородието. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, а така също и пуканки. Други храни със символно значение са сушените плодове – ябълки, сливи, стафиди, кайсии и ядките – основно орехите. Не забравяйте също така чесъна, които предпазва от зло и болести и меда, които е пожелание за сладък живот.

Тези продукти можете да комбинирате в различни ястия. Например традиционните пълнени пиперки (най-добре сушени), можете да приготвите както с ориз, така и със зрял боб. Сармите също могат да бъдат както лозови, така и зелеви. Последните освен с ориз, можете да напълните също така с булгур и сушени сливи. Баниците могат да бъдат не само солени, например зелник, но и сладки – тиквеник, но задължително трябва да са приготвени без млечни продукти и яйца, както и всички останали ястия на Бъдни вечер. На празничната трапеза не се пие вода, а се приготвя ошав от сушени плодове, в купички се слага варено жито и счукан чесън с орехи.

Не забравяйте и обредната пита с пара. Тя трябва да бъде кръгла като слънце, а по-умелите домакини могат да я украсят с кръстове, житни класове и плодове от тесто. Този, които изтегли парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година.

Всичките ястия се слагат заедно на трапезата, защото по време на самата вечеря не трябва да се става. Цялото семейство трябва заедно да напусне масата, за да узреят заедно житата и да бъде задружно през годината. За да спазите напълно традицията, не прибирайте масата след като сте се нахранили, а я оставете през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки за да се нахранят и да благословят живите./hera.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram