СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ НА ГЕРБ ДА ВЪЗСТАНОВИ КОМУНИЗМА

Ако има човек, на когото ГЕРБ трябва да издигне паметник, то това е Цветан Цветанов. Не Бойко Борисов. Именно Цветанов е изборния гений на ГЕРБ, нищо че понякога дори ГЕРБ се провалят. Веднъж с избора си на бащицата Плевнелиев, друг път с майчицата от Плевен.

Цветанов успя да изгради структура по места по модела на БКП дори в селата, в които ако има останали две обитаеми къщи, то втората ще е офис на ГЕРБ. Цветанов проума, че за да се радва на широка подкрепа и изобилен електорат, трябва да превърне в свои подопечни този електорат, да ги обвърже с постове, заплати и комисионни по места, така че да заобичат партията му не по политически, а по социално-икономически причини. Да направи така, че назначенията му по места да проумеят, че без ГЕРБ кранчето на изобилието секва.

Овластявайки нищожества, ГЕРБ ги превърна в чудовища. По тоталитарен модел, също както във времената, когато червените партийни секретари и кметове колеха и бесеха, отказвайки на Първия дори зам.-министерски постове. Ясно защо. И това най-откровено пролича в общините. Издигайки тяснопартийни кандидати, верни само на политическото си ръководство, не на електората, без необходимите управленски качества и опит. Разбира се, съществуват и късметлийски изключения като кметовете на Бургас и Стара Загора, но те само потвърждават тенденцията. Вече повече от петилетка ГЕРБ не можа да проглуши ушите и да заслепи очите на медийното пространство със свой нов успешен кмет от провинцията.

В Габрово никой не иска да си спомня за кметуването на вицепремиера в оставка Томислав Дончев, гордостта на на ГЕРБ, фамозният експерт по европейските проекти, рекордьор в тази дисциплина, заради което всъщност бе призован от родния си град на жълтите павета. В резултат, Габрово никога не стана любим град за живеене на българите. След Дончев Габрово изглежда по-грозно и тъжно отколкото през социализма, да не дава Господ човек да живее там. Никой не иска да емигрира в Габрово, Габровска област е една от най-бързо обезлюдяващите се в страната. Така че Дончев е поредния герберски мит, сапунен мехур в слънчево затъмнение, хвърляно от „широкия гръб” на премиера. Именно тази благословена сянка засега го спасява. Нищо че беше кмет доста отдавна. Обикновено истината за един мандат става ясна след края му. Освен ако наследникът на мандата не е от същата партия.

Наскоро бе накърнен дори безупречния образ на столичния кмет Йорданка Фъндъкова след скандала в софийското метро, набързо изметен от взрива в Хитрино, който се случи броени часове след колапса на подземната железница поради прекъсване на електрическото захранване на релсите. А столичното метро е чисто ново. Столичното метро е кърмаче в сравнение с над 150-годишното метро в Лондон, за което Борисов разправяше, че е едно няма нищо, а и вече доста старо и грозно в сравнение със софийското. Нищо, че на Острова са прокопали тунел под Темза, когато ние само сме мечтаели за автокефална църква и килийни училища. Какво ли ще се случва в Софийското метро след 10-15 години, когато ГЕРБ ще са само блед, но неприятен спомен, е трудно да се предвиди.

Да минем на магистралите, санирането и рязането на лентички. Тази първа радост на Борисов. Не е за учудване, че любимият му виц е за любимия му Тодор Жиков, който обичал да казва: „Това, което построих, няма да можете само да боядисате!” Не случайно ГЕРБ изгряха с амбициозното, но лишено от реализъм покритие „Градим България”.

Ако сте ходили скоро в Румъния обаче, ще откриете, че нашите магистрали приличат на махленски сокак след много интензивна метеоритен дъжд. В Румъния балканският човек, невидял толкова гладки и сговорчиви пътища, петимен за безкрайни и широки шосета, не чувства движението на автомобила, който се плъзга мълчалив по черната им бална повърхност…

В сравнение с тях магистрала „Тракия” в участъка Ихтиман-Траянови врата прилича на парцалена черга от много избелели сиви кръпки. Заради ниското съдържание на смола в асфалтовата констистенция, разбира се, от което печелят приятелчетата на Бойко, дето се напиват по селските събори и си позволяват сексуални закачки по микрофона със собствените му кметове.

Дори в Сърбия, която само допреди 10-15 години бе практически лишена от инфраструктура, държава с взривени мостове и транспортни възли след войната със САЩ, днес изглежда далеч по-приятна за шофиране, отколкото собствената ни, предразполагаща към яростни пътни конфликти родина.

Колкото до санирането, което регионалният Лиляна Павлова обеща да продължи и след президентската кампания, именно в Казанлък, бе прекратено скорострелно след грандиозния провал на ГЕРБ на изборите, в знак на наказание на народа, който не разбрал правилно посланията на управляващите. Нищо, един ден народът ще разбере, че всъщност Лилето му направи услуга.

Бат Бойко обаче е пич. Бат Бойко храни имиджа си с кризисни ситуации. Като в Хитрино. Държавата ни функционира така, че при покъртителни инциденти като този никой не смее да предприеме нищо, преди на място да е кацнал премиера. А той долита като батман с черни кожени криле, развял дългополо манто (между другото, тоалет популярен сред политкомисарите от ЧК по време на Октомврийската революция), за да успокои хората, да ги потупа по гърба и погали с няколко прости думи. И толкова. Хората с думите си остават.

Да ги ядеш ли, да се завиваш с тях, да ги харчиш ли?

Автор: Иван Стоянов

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram