Първата сборна изложба на рода Мандови идва и в нашия град, след като през последния месец експозицията радва жителите на Стара Загора. Изложбата с надслов „Родът Мандови в българското изобразително изкуство” е дело на двете галерии – Художествена галерия – Казанлък и Градска художествена галерия Стара Загора, като се осъществява и с помощта на Национален музей на българското изобразително изкуство /НХГ/, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, художествената сбирка на читалище „Светлина 1861” гр.Шипка, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” и ТП Държавно горско стопанство – Казанлък.
Експозицията включва 47 творби на Радомир, Дечко и Иван Мандови. Родът Мандови е известен в Шипка, Казанлък и в страната с редица личности, утвърдили се в обществената, културната и педагогическата си дейност през миналия век.
С акварелната картина на Радомир Мандов /1883-1947/ „Останки от Асеновата крепост” през 1901 г. се слага началото на сбирката на Художествена галерия – Казанлък. Артистичната четка на художника, рисуваща пейзажи, портрети и пасторални сцени от битовия жанр, украсява българското изкуство през 20-те и 30-те години на изминалото столетие. Той е сред художниците от Дружество „Съвременно изкуство”, рисува стенописи и храмове в различни части на България, оформител е на книжки, поддръжник на читалищната дейност.
Неговият брат Дечко Мандов /1886-1969/ също посвещава живота и творчеството си на живописта – работи в областта на портрета и пейзажа. През 30-те години проявява сериозен интерес към морския пейзаж – в серия картини от нашето черноморие той изявява импресионистичните си възгледи за ролята на светлината и сянката, за движението на водата. Негови са и известните платна, свързани с руско-турската война, както и един от най-разпознаваемите портрети на Иван Вазов. Животът му преминава из различни краища на страната и в София, но той винаги се е възприемал като художник, свързан с градовете Шипка и Казанлък.
Скулпторът проф.Иван Мандов /1914-1986/, син на Радомир Мандов, е роден в София, но връзката му с артистичния живот на Казанлък остава до края на дните му. Той е сред известните майстори на българската скулптура между 40-те и 70-те години на 20-ти век. Неговите портрети, както и паметниците в Карлово /паметник на Гина Кунчева, 1972 г. в двора на къща-музей „Васил Левски”/ , Ботевград, Калофер /скулптурен паметник на майката на Христо Ботев/, бронзовата глава на академик Петко Стайнов и много други, са неразделна част от постиженията на съвременната пластика. Бил е художник на Народния театър и Народната опера. Занимавал се е с украса на обществени сгради и монументална пластика. От ателието му в Художествената академия започва пътят на редица от популярните скулптори на следващото поколение.
Приживе Радомир, Дечко и Иван Мандови не са организирали съвместна изложба. Настоящата експозиция за първи път събира техни творби. Тя няма амбициите за всеобхватност, но включените в нея произведения маркират основните етапи в творчеството на художниците, пристрастията им към жанрове и теми, както и онази пластична изразителност, която характеризира техния възглед за изкуството. С изложбите в залите си Художествена галерия – Казанлък и Художествена галерия – Стара Загора правят своя реверанс към приноса на тези художници към художествения живот в региона и националното ни изкуство.
По повод изложбата е издаден албум, посветен на тримата Мандови. Съставители на каталога са директорите на двете галерии – организатори: проф.Марин Добрев и Христо Генев. Каталогът е богато илюстриран с репродукции на творби, представящи изкуството на художниците от рода Мандови на фона на тяхната колоритност, своеобразие и значимост за българското изкуство.
Изложбата ще бъде открита в Художествена галерия – Казанлък на 17 декември 2014г., сряда, от 17.30ч. и ще остане до 25 януари 2015г.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram