Препариран казанлъчанин в музея, искат през 1940-та

Казанлъчани вече били малцинство в родния си град още през 30-тте години на 20 век. Те били асимилирани от заселилите се тук, дошли от всички краища на царството. Изгубеният вид да влезе в музея, искат макар и на шега местни бохеми.

Кореняците с потрес установили факта, започнали да бият тревога. Интелектуалецът Петър Арнаудов дори публикувал във вестник „Искра“ свое слово, произнесено пред Казанлъшката дружба в Пловдив през 1940 г.: „Драги съграждани, гости и роднини на казанлъчани до девето коляно. Казанлъшката дружба в Пловдив е по-голяма от казанлъшката дружба в Казанлък. Голяма болка, която смущава мислите!“.

Арнаудов дори има обяснение защо местните се стопили: „Откакто ген.Вълков премести „Арсенала“ и авиционното училище нахлу „жълтата“ опасност от пришълци и ябанджии* и ни асимилира напълно. Ние, казанлъчани, изчезваме като слоновете в Африка. Заедно с нас изчезва казанлъшката култура, навици, традиции и добродетели.“

С болка авторът уточнява колко от духовенството, лекарите, зъболекарите, бирниците, чиновниците, военните, първенците на градска служба са местни. Съотношението било нищожно и в ущърб на кореняците.

От всички важни постове само на един бил поставен казанлъчанин-„задгробния паспортен пристав-Памукът“. Арнаудов с характерната си духовитост се шегува „Той заравя нас, казанлъчани, по на плитко, че да може при второ пришествие първо ние да изскочим от гробовете си и да заемем града от ябанджиите“.

Хуморът на Петър Арнаудов дори преминава в черен, когато той предлага изчезващия вид да бъде увековечен:

„Господ е надарил нас, казанлъчани, с големи дарби, но една дарба не ни е дал. Как да използваме дарбите си в Казанлък. Затова сме на трети план в родния си град. И крайно време е да се реализира една моя идея чрез конкурс да изберем най-типичния казанлъчанин. Да го препарираме и да го поставим в музея за назидание на поколенията“.

ябанджия*-/диал./ човек, който е от друго селище; другоселец, преселник.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram