Преди два дена влязох в Джъмбо до Пловдив. Обилна стока, „кристмасни“ песнички, стотина коли отвън. Припряни родители, ошашавени малчугани.
Казах на един колега, че това е антихристиянско, той ми стисна ръката. Някога имах малко играчки, майка ми е е имала много по-малко. Но ги помня, и тя помни своите. Дали днешните деца ще помнят техните? Купени на поточна линия. Все си мисля, че работата на родителя е не да изсипе един куп играчки, а да ги оживи с фантазията си …и детето да ги заобича.
Пред паркинга – смачкан плъх. Красиво животинче с нежна козинка – наистина красиво…как се мачка плъх, ей тъй ли попада под гумите, или някой нарочно е завил… бързайки да купи нещо на детето си? Как би изглеждал той под гумите? Или детето му? Влизали ли сте в рибарски магазин на Никулден? Дамата посочва шарана в басейна, продавачът я вади с мрежата, удар с чука по главата. Зверски удар. Представи си такъв удар по твоята глава. Или по главата на детето ти.
Гаден ли съм? Не, гадното е в тебе, ако не искаш да си представяш.
Ако не искаш да се случва с тебе, но и не искаш да съчувстваш.
Ако се кефиш на кристмастните песнички, а оставяш страданието на метър от тебе.
Ако спазваш „традициите“ и пазариш по кристмастски, но не допускаш Бог да се роди в тебе по единствения възможен начин – чрез съпричастието.
И не ми дрънкай глупости, че това било само за хората.
Ако това е религията ти, заври си я…където намериш за добре.
Георги Бяндов във фейсбук
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram