Казанлъшкият ултрамаратонец Ради Милев с равносметка за изминалата изключително успешна маратонска година.
Декември е. Краят на годината. Време е за равносметка.
На 6 май навърших 70 години. Планирах да започна със световен рекорд на 6 дни, но …
Годината не започна добре. Не участвах на 6 дневното бягане на Балатон, Унгария. Стартът бе на 3-ти май. Не бях навършил 70 и нямаше да ми признаят рекорда. Можеше да направят старта и по-късно, вместо на 3-ти! Правили са го. От 2012 до 2015 стартът е съответно на 9, на 8, на 7, на 6. През 2019 ще бъде на 9-ти. Но уви – понякога не върви!
Точно на рождения си ден бях планирал непровеждана до сега проява. Готвих се. Направих физическа и организационна подготовка. Не се състоя. Не ми осигуриха условия за провеждане. Бяха ми обещали, но какво от това!? Не ги виня. Идеята остава. Ще я осъществя по-късно.
Започнах участията си от юни и приключих през ноември (6 месеца).
7 участия – 7 първи места в моята възрастова група М70 (от 70 до 74 год.).
7 от 7 – това си е “Full“. Но освен класирането в конкретно състезание, много по-важно, според мен, е колко значимо е самото постижение.
Значими ли са постиженията ми през 2018? Считам, че правилният отговор на този въпрос е “ДА“.
• 48 часово бягане (две участия). Резултати:
– Двете най-добри постижения в света до сега в групата М70;
– Две първи места в групата М70;
– 2-ро и 4-то място в общото класиране;
– 2-ро и 6-то постижение в света за 2018 г. (мъже и жени) по “age graded ” (при което се взема предвид пола и възрастта);
– Два национални рекорда на 48 часа (разбира се и два национални рекорда във възрастовата група М70);
– 2-те най-добри постижения в света до сега в групата М70, на 24 часа, като междинен резултат;
– 3-то и 5-то постижение на 24 часово бягане в групата М70 за 2018 (и то като междинни резултати на 48 часово бягане!!!).
• 24 часово бягане (едно участие). Резултати:
– Първо място в групата М70;
– 15-то място мъже;
– 2-ро най-добро постижение в групата М70 за 2018;
– Национални рекорди на 6, 12 и 24 часа и на 100 мили в групата М70.
Участията ми в България са за поддържане на формата, а не за класиране и постижения и все пак:
• Витоша 100 км. – 1-ви над 60 години;
• Балкан рън (Изкачване на в. Ботев) – 1-ви над 60 години (най-възрастен завършил);
• Витоша рън (Изкачване на в.Черни връх) – 1-ви над 70 години (най-възрастен завършил);
• Маратон София – 1-ви над 70 години.
Няколко думи за последното ми участие. 24 часово бягане на закрито. 24/25 ноември, Осло, Норвегия. Целта на участието ми бе да проверя къде съм, за да мога да планирам бягането си през следващата година. (Защото бягането следващата година ще бъде важно и трудно. Целта: над 200 км. за 24 часа и световен рекорд в групата М70.) Тръгнах, както винаги, бавно. След 4-я час бях едва 86-ти и дори втори в групата. С всеки час се предвижвах напред. Нито един час не бях на същото или на по-задно място. След 6-я час бях вече 68-ми, след 12-я час – 53-ти, на 100 мили (160 км.), около 21-я час вече бях 20-ти при мъжете. Завърших 1-ви в групата М70 и 15-ти при мъжете. Резултатът ми: 2-ро най-добро постижение в групата М70 за 2018.
Въпреки, че организаторите се бяха постарали много, условията не са най-подходящите за върхови постижения:
Бяга се в тунел с размери 2,40 х 2,60 метра на изкуствено осветление;
Бяга се в 2 (два!) коридора – при обръщането на движението (на всеки 6 часа), все едно си на опашка за маслини … ;
Редуват се топли и студени зони. (вратите са отворени, а отвън температурите са отрицателни!).
Голяма част от участниците се отказаха преждевременно, преди да изтекат 24-те часа. Сред тях бяха и изключително силни бегачи например най-добрият бегач на 48 часа за 2018 г.; класиралият се 13-ти през 2018 г.( и 15-ти през 2017 г.) на Спортатлона и и др.
Моята цел бе да завърша успешно, съхранен и първи в групата. Постигнах я и за пореден път развях българското знаме и то бе единственото по трасето. Следва награждаване и закриване.
– Дядо, какво спечели? Беше 7 годишният ми внук Ради.
– Медал и купа, отговорих аз. Но за пръв път купата е … гравирана чаша с капаче.
– А аз имам златен медал и купа. Много е красива – звънтеше в слушалката гласчето на внучето ми. Беше много радостен. Имаше защо. Първи е в неговата група на състезание по шах: 6 партии – 6 победи!
Имахме повод за радост – двойна победа. Аз Ради Милев първи в групата над 70 год., със 7 победи от 7 старта и внукът ми Ради Христов (7 год.) – първи в групата с 6 победи от 6 партии.
А следващата 2019?! Определено ще бъде по-трудно! Ще трябва да запазим нивото на което сме и да се изкачим поне малко по-високо. “Step by Step“.
Състезанията свършиха – време е да започваме отново подготовката за да се движим напред и нагоре!
Сърдечна благодарност на тези които ми повярваха и ме подкрепиха финансово:
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram