Присъствах на откриването на националния музикален фестивал „Петко Стайнов“. За пореден път се убедих, че културата в града ни безвъзвратно се стопява, а опитите за животоподдържане са обречени явно на неуспех.
Откриването на фестивал е отговорна задача. Текстът трябва да е създаден от професионален ( в случая музикант ) и все пак да е редактиран от лингвист, който да премахне тавтологиите, прекалената употреба на съюзи, дълги подчинени изречения, без връзка с подлога в предходното и т.н.
Камерен хор „Севтополис“ бе на обичайно високо ниво. Да, разбира се, спойката не бе изключителна. Липсва плътност в ниските мъжки гласове, женските са на моменти прекалено отворени, но това е компенсирано от качествата на певците. Програмата беше типично хорова и наистина бе наслада за ушите.
Смесен хор „Петко Стайнов“ обаче бе на значително по-ниско ниво. Възпитанието ми ми пречи да дам обективната оценка, която заслужават. Мога да ги посъветвам по-усърдно, съсредоточено и отговорно да провеждат репетиционния процес. Подборът на концертен репертоар не трябва да е функция на подвеждащи тенденции в сферата на изкуството. Те съществуват, за да се тества професионализма на съставите и способността им да отделят псевдоизкуството от халтурата.
На организаторите бих споделил, че:
Когато дадено културно мероприятие е обявено с начален час 17:30, то допустимото закъснение при лоши метеорологични условия ( проливен дъжд и т.н. – нещо като бедствие) е 15 минути. Иначе навсякъде в цивилизования свят е до 5 минути. Така нареченият хоров концерт започна 1 минута преди 18:00 часа. След – според мен – конотативното поздравление от видния професор Теодора Павлович обаче вместо хорово изкуство, чухме почти половин часов рецитал на две изключителни дечица-пианисти. Тяхното място не бе на тази сцена. Сами по себе си те са доказателство за огромен талант и добра педагогическа работа, но концертът е за вокално изкуство. И препоръка към конферансието – кратка справка в по-стойностните енциклопедии би показала, че В.А.Моцарт няма само една соната в тази тоналност, а цели 4 – KV 279, 309, 330, 545. От коя чухме втора част? Когато Петя Павлович организираше концерти, тази така наречена зала се пръскаше по шевовете не само заради нивото, но и защото нямаше да има подобна смесица на стилове.
Да се твърди, че Община Казанлък е организатор от 2002 на хоровите празници „Петко Стайнов“ е наглост. Архитект Стайнов и уредника на дом „Петко Стайнов“ се надявам да не са присъствали на казаното ( не ги видях сред публиката ), защото може да се стигне и до юридически претенции. Да се твърди, че Фестивалът се развива добре на фона на тези около 40 ( словом: четиридесет ) слушатели, е меко казано неистина. Някой от присъствалите тази вечер в залата сме свидетели на откривания със 150 седящи слушатели и три реда правостоящи, в много по-лошо време и по-слаба популяризация. А и в залата имаше неизвестен брой клакьори, плюс такива от вечното присъствие на подобни формати, към горните трябва да прибавим и някой и друг роднина на участниците.
Не знам колко пъти трябва да се поясни на организаторите на подобни събития, но…….. СЪЩЕСТВУВАТ неотменими канони за стъпките преди началото на концерт. Прости, ясни, разбираеми и не подлежащи на коментар или изменение, още повече от непрофесионалисти:
ЗАБРАНЕНО Е, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕПОДХОДЯЩО Е, ПРОЯВА НА ЛИПСА НА ЗНАНИЯ И КУЛТУРА Е, ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ОГРАНИЧЕН КРЪГОЗОР Е
да се пуска преди класически концерт, като фон, класическа или още по-лошо друг стил музика. Това принизява значението на участниците. Да ни се пуска А. Вивалди „Il cimento dell’armonia e dell’inventione“ ( упражнения по хармония ) оп.8 – цикъл от 12 концерта за цигулка и струнни, първите четири от които са по-известни като „Годишните времена“, преди концерт на професорите А. Станков и Й. Радионов или кавъри на Р. Клайдерман върху теми от Л. ван Беетховен за „тонизиране на слуха“ преди гостуващи младежки камерни състави е доказателство за липса на мярка и нежелание да се чете и образова. А еклектиката, която тази вечер чухме, просто смайва. Как да се настроя да слушам хорова музика след:
- A.Mozart, Еine kleine Nachtmusik, Serenade № 13 G-dur, KV 525, първа част
- Carl Orff, Carmina Burana, Fortuna Imperatrix Mundi, O – Fortuna
- Prokofiev, Romeo&Juliet, Suite №2, op.64 ter, Act I, Montagues and Capulets
и някои други?
Аз, въпреки че съм професионален музикант и музиколог, не мога. Не съм го срещал и при безбройните си посещения на концерти у нас и в чужбина. Не са го правили също преди стотиците мои концерти, където и да съм свирил.
Не мога да разбера на какъв език трябва да се поясни на младежите пускащи така наречения фон, че Законът за авторското право и сродните му права касае и подобни мероприятия. И не се касае само за Химнопедия №1 на Ерик Сатий. Правата на Карл Орф изтичат чак през 2052 год. Още повече, че Schott притежава правата за нотите и всяко изпълнение в Европа на Carmina Burana. За Прокофиев правата изтичат през 2023. Сериозни нарушения, а и повод за размисъл. Това ли е бъдещето на културата в града ни.
С попарени надежди за позитивно развитие и голямо уважение към читателите:
д-р, д-р.н. Х.Христов
бел. ред. Публикуваме критиката на д-р, д-р.н. Х.Христов без редакторска намеса
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram