26 бронзови монети от ІV век, ойнохое, железен пръстен и стъклени съдове откриха в нови три гроба археолози при спасителни разкопки в края на миналата седмица до могилата Оструша край Шипка, потвърди специално за Пресс ТВ д-р Диана Димитрова, ръководител на спешната експедиция. От Община Казанлък обаче крият откритието, чиновниците притискали археолозите да бързат и се месели в работата им.
„В момента от профила се сипят тънки струйки почва, което е документирано от нас, той е потенциално опасен за посетителите на гробнично-култовия комплекс, самия паметник и защитната сграда над него. Предпазна мрежа така и не беше поставена”, тревожи се Диана Димитрова.
Разкопките са проведени в рамките на 3 работни, от 18 до 20 ноември. Предизвикани са от обрушаване през пролетта на 2015 г. на северния склон зад защитната сграда на открития през 1993 г. под ръководството на д-р Георги Китов гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка.
В северния профил, високо в насипа, археолозите открили три гроба, изградени с извити керемиди. В два от тях намерили само човешки кости, а ритуалът е трупоизгаряне, извън могилния насип, като човешки останки са положени в изграден от извити керемиди гроб. Даровете за покойника са поставени в глинено ойнохое, открити са железен пръстен, стъклени съдове и 26 бронзови монети. Монетите се датират в първата половина и средата на ІV в.
Трите гроба, според Диана Димитрова, са синхронни с други три, открити от екипа на д-р Георги Китов през 1992 г., които се разполагат на същото ниво в могилния насип, но с около 7-8 метра по-южно. Те попадат над монументалната подмогилна постройка, както и с този гроб, разрушен и паднал от насипа през пролетта.
„Възможно е седемте гроба образуват вторичен некропол в могила Оструша, е възможно в насипа на север да са изградени още такива вторични структури“, допуска Димитрова. „Този знаков паметник – монументалната постройка и внушителната могила Оструша, беше третиран като строителна площадка от Община Казанлъс с пусков срок, а не като археологически обект от национално значение, какъвто той е по силата на Закона за културното наследство”, коментира Диана Димитрова.
През цялото време на спешните разкопки, въпреки многократното настояване, научният ръководител Димитрова не получила нито от Иисторически музей „Искра”, нито от Община Казанлък план и разрез със заданието за укрепване на насипа. Геодезична мрежа на работните участъци, въпреки предварителното предупреждение и искане на д-р Димитрова една седмица по-рано, започнала да се поставя на терена заедно със старта на работата на багера, което е недопустимо от гледна точка на методиката на археологическите разкопки.
„През цялото време археолозите бяха подложени на невероятен натиск да бързат над предела на силите си. Имаше многократни опити от страна на изпълнителя, да се меси в методиката на работа и да я определя. Професионализмът в работата по време на разкопките беше постигнат с много нерви от страна на екипа“, категорична е д-р Димитрова.
ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram