Разбирате ли какво ни се случва? Не, не питам за тривиалните, предизвестени изборни резултати на близката до властта „Алфа рисърч“. Нито за онова лакейско кресчендо, с което повечето телевизии, сайтове и вестници нетърпеливо полегнаха пред Първия в държавата още в ранния неделен следобед със заглавия как Той мачка, отнася, издухва, помита всичко пред себе си…
Питам за стъписването, обзело и народ, и партии, и техните „отвяни“ политици – ще оставим ли с лека ръка цялото това безумие да превземе и малкото останала нормалност в отровната си прегръдка? Защото другаде по света, там където има закони, при такова положение следва касиране на изборите. България обаче отдавна не е такава държава. Ние се върнахме в онзи разпасан автократичен режим отпреди 25 години, с разликата, че днес цялата ни икономика е унищожена и разграбена, а хората – обезверени, апатични и пръснати в странство.
У нас за законност по време на избори вече никой не говори. Пък и не само по избори. Нито за равен достъп на медиите, камо ли за равно поведение пред закона. След като самият премиер го смачка вероломно, а ЦИК най-безсрамно го оневини. С което на практика легитимира погазването на Изборния кодекс и даде „зелена улица“ на всякакви своеволия по места. А какво да кажем за случката, в която маса отговорни институции като по сигнал „хлопнаха кепенци“ с часове. Защо ли? В безвремието на създадената бутафорна реалност е най-лесно да нагласиш резултата, който ти е необходим. А оттам нататък хаосът е просто следствие.
Интересно как блокираната от хакери ЦИК в 17 часа успя да „изчисли“ изборната активност? И как я докара до 32% в София и близо 50% в страната, след като няма никакъв достъп до комисии и протоколи. Очевидно с пропаганда, с фалшификации, с нужните изборни туристи се прави опит победата на ГЕРБ да изглежда внушителна. Стотици сигнали за нарушения, а „избраните“ с тях кметове се пъчат най-безцеремонно. Но защо другите го приемат?
В хаоса, в сринатите системи на Информационно обслужване, батакът със секционните комисии, застъпниците и чувалите, нечовешкото отношение към „заложниците“ в столичната зала „Армеец“ – всичко е умишлено организирано. За отвличане на вниманието, за унищожаване или дописване на документи, но с нагнетяване на напрежение до степен, която блокира сетивата и насила ги кара да приемат случващото се като нещо неизбежно. Та в кой век живеем, за да се стига до такива абсурди стотици шефове на секции да крещят „Оставка“, „убийци“ и „SOS“?! А Фандъкова, избрана с 60% да се оправдава, че не била виновна. Камо ли някой да поеме отговорност!
Нима сериалът със Сидеров в НАТФИЗ и „изненадващата“ поява на Бъчварова там също не са част от този пошъл спектакъл? Създава се усещането, че е налице някаква извънредна ситуация. Нова реалност, в която се разпорежда само една Партия. Която пък се ползва с „правилната“ външна закрила. Не можеш с демократични средства да се бориш там, където демокрация липсва. Изборите не важат в държава, където управлява мафия. Ако някой е имал илюзии, да си припомни прочутата сентенция на Марк Твен: „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“.
Валентин Георгиев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram