„В навечерието на Деня на Народните Будители Общински съвет Казанлък ще преименува ул. „Йордан Стателов” ?! Уважаеми дами и господа, общински съветници, съхранявайте историята на града си!“ Това написа на стената си във Фейсбук заместник-председателят на НЧ „Искра“ Веска Кирилова.
На 25 март 1873г. се основава Ученическа дружинка „Искра”. Делото е на учителя Йордан Стателов, активен член по това време и на още съществуващото читалище „Просвещение”. Желанието му е да се изгради стегната, дисциплинирана младежка културно-просветна организация. Като има пред вид, че най-големи пакости на културно-просветното дело в Казанлък нанасят чорбаджийския тарафлик, ежбите, раздорите и махленския сепаратизъм, Стателов издига девиза „Изворът на щастието се състои в съгласието”. Този девиз е съхранен и днес в Народно читалище „Искра-1860”.
Най-старият учител в града – Филип Велев, на едно от заседанията на дружината държи вдъхновена реч, която завършва с пожеланието: „ Благатки сте вие и честити! Дай Боже таз малка „Искра” да се превърне в пламък, който да стопля душите и да осветлява ума и разума на всички ни!”
А ето какво е публикувал и Чудомир за Йордан Стателов:
Син на стария учител Манол Димов и на Бойка Димова Джеджова от Лясковец, Юрдан Стателов е видял белия свят на 2.II.1847 г. Учил първо при даскал Енча Тонев Узнов три години, като посещавал училището при църквата „Св. Николай“ в родния си град. След това учил три години в с. Златарица, Търновско, при даскал Радко Радославов. През 1863 год. отива да учи в Търново при Н. Михайловски, след което станал репетитор-възпитател за децата на някои по-първи граждани. Веднъж държал реч пред Митхад паша, който го похвалил много и му подарил книги. Търновският мюфтия след това го поканва за възпитател на сина си.
През 1867 год. Стателов учителствува в Севлиево, а оттам идва в Казанлък в 1871 год. Преподавал е катехизис, свещена история, славянски език, аритметика, логика, риторика, физика и пр.
„Той имаше среден ръст — пише М. Сеизов, — мургаво лице, широко чело, черни коси, вървеше някак величествено, беше с извънредно благ характер, добър, кротък, винаги сериозен, въздържан, извънредно трудолюбив, патриот, затова се ползуваше с голямо уважение между ученици и граждани.“
Освен учителската си работа Стателов е пишел статии във в. „Право“, „Век“, списание „Училище“ и др. Към средата на март 1873 год. той поканва учениците на I и II клас на учредително събрание и основава „Искра“. На Благовещение е станало приемането на устава, написан на ламарина от зографа Петьо Ганин. На 21.VIII.1874 год. Стателов напуща учителството и отива в Търново като секретар на митрополията. През 1876 год. се оженва и след 17 месеца, на 6 август 1877 год., умира от случайно нараняване.
В тия тежки и пълни с грижи дни нека си спомним за тихия и скромен учител от Лясковец, когото съдбата ни изпрати преди 65 год., за да одухотвори и осмисли града ни, като ни създаде читалище „Искра“. Да си спомним с почит и топла благодарност, да възхвалим безсмъртното му дело и като му обещаем, че ще следваме неотклонно неговия път, да кажем смирено: „Мир на душата му.“
(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIX, бр. 431 от 16.VIII.1942 г.
По-подробно за живота, дейността и творчеството на Йордан Манолов Стателов вж. в I том на Юбилейния сборник „Казанлък в миналото и днес“, С., 1912, стр. 154–162. Бележки на видния казанлъчанин Матей Георгиев.)
На снимката: Веска Кирилова с хореографа и ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци „Искра“Цветан Цочев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram