„Анализът на предходна финансова година, изработен от общините, би решил част от проблемите в образованието. Не може в едно училище да се прави покрив за четвърта поредна година, а в други – да тече инсталация, конструкции и да няма пари за неотложни ремонти. Това се случва, когато директорът не е любимец на една общинска администрация. Искаме обективни критерии, а не общината да е майка за едни, а за други – мащеха”. Този извод направиха учители, директори и представители на синдикатите от Хасковска област по време дискусия „За делника на образованието“, инициирана от БСП.
Проблемите в образованието от Хасково, Димитровград, Свиленград, Любимец, Харманли и др. бяха поставени пред народните представители от „БСП за България“ Донка Симеонова и Виолета Желева, дискусията водеше главният учител Дочка Кючукова от Любимец. „Образованието е приоритет на БСП, искаме то да стане водеща тема в цялото общество, за да намерим заедно решенията по множеството проблеми в българските училища и детски градини. Нашите делнични срещи в страната ще завършат с национална кръгла маса, която ще обобщи настоящите проблеми и ще изведе решения”, каза Симеонова в началото на дискусията. От конкретните примери в малките училища и детски градини за нерешени въпроси до „гигантоманията”, която завладява все повече големите училища, премина срещата.
Според педагози трябва да се повиши процента на отчисление от Брутния вътрешен продукт за образование до 6 %, както е в Европа. Промяната ще даде възможност част от парите да отидат не само за увеличение на фонд „работна заплата“, но и за покриване на инфраструктурни дейности, които затрудняват изключително училищната издръжка. Изчисленията на учителите показват, че при около 350 ученици, максимум до 500 в едно учебно заведение, като се прибави доброто управление на финанси, при настоящото разпределение на средствата, учебното заведение би функционирало нормално. Темата за менажирането предизвика дебати, които отвориха въпроса за мандатността на директорите. Чуха се различни мнения, но всички бяха категорични, че съществуването и развитието на едно училище зависи освен от общината и от неговия ръководител. „В крайграничните населени места в Хасковска област не може и да се открие кандидат за директор, камо ли да се въведе мандатност”, твърдят учители, познаващи болезнените проблеми в селата, където „ако се закрие училището и населеното място си отива”.
Като един от сериозните проблеми по време на дискусията бе отчетена тежката процедура по Наредбата за приобщаващото образование. Дадоха се различни примери, доказващи тромавите механизми, описани в сега действащата нормативна уредба и закъснялото действие, отразено върху децата. В тази посока депутатът Донка Симеонова, член на Парламентарната комисия по образованието и науката, посочи, че се очаква нова наредба, която да олекоти процедурите, чието реално действие е описала на министъра на образованието по време на парламентарен контрол, но все още я няма. Очакват се промени на още 15 наредби, до къде ще доведе промяната все още никой не знае, а новият закон е влязъл в сила едва от година.
Необходимостта в едно училище от психолог, логопед и ресурсен учител е спешна, подчертаха с тревога учители. „Ние не можем да извадим образованието от обществото, след като има дълбока нравствена криза в обществото”, алармираха от детските градини. „За последните 5 години, децата с проблемно поведение, а не родени с увреждане, достигнаха 10 %, това са онези деца, които са в основата на агресията в училище. Проблемът е изключително сериозен, съпоставям опита си с този отпреди 10-15г., тогава такива деца нямаше. Ресурсният учител, логопедът и психологът трябва да бъдат на щат, вътре в детската градина и училището. При едни добри специалисти, резултати има още на 2, 3 и 4 месец, но при максимално съдействие на семейството. Екипите да заработят час по скоро.”, така изрази желанието си хасковлийката, алармирала проблема в детайли и неразбираща защо за него не се говори и никъде не е засегнат в нормативните документи. „Повярвайте ако сега не се вземат решения – няма овладяване, мерките за агресията – трябва да се въведат в детските градини”, заключи тя.
„Боксува и стартиралият преди месец механизъм на МОН за обратно връщане на деца, отпаднали от образователната система в училище. Министърът на образованието да измисли работещ механизъм. Децата трябва да са обгрижвани, сега ги търсим, но ги няма”, с болка отчетоха преподаватели. Те посочиха, че в групите в Хасково нямало реално работещи, освен учителите. „В Германия не ни разбират когато им говорим за неизвинени отсъствия на учениците, в Европа не ни разбират, когато им обясняваме, че в България няма работещи санкциониращи мерки в образованието, те сякаш работят само за неудобни учители и директори”, споделиха опита си присъстващите на дискусията. Според тях образованието може да се промени само ако то стане приоритет едновременно за цялото ни общество.
Областен съвет на БСП – Стара Загора
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram