Параолимпиецът се кандидатира за общински съветник в Павел баня
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? „Стандарт“ ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си „Воля“, в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Дечко Овчаров, копиехвъргача, който във вторник донесе бронз на Световните игри в Сочи.
Момчето с протезата, което обичаше да мята камъни в Павел баня, не е допускало, че точно хвърлянето ще промени живота му. Съдбата обаче имала такива планове и станало, както тя решила. Днес мъжът с протезата е един от изявените ни параолимпийци, който носи на България слава и медали с хвърляне копие, тласкане на диск и мятане на гюле. Само преди два дни Дечко Овчаров донесе пореден успех за България. Той спечели бронзов медал при хвърлянето на копие на Световните игри на Международната федерация на спортистите с ампутации и инвалидни колички в Сочи. Признава, че детският спомен за мятането на камъни по време на състезание му дава сила и дори е променял хода на надпреварата. Зад успехите му обаче стои много труд.
Дечко носи надколянна бедрена протеза от дете.
Бях на 8 г., когато семейството ми попадна в катастрофа
Най-много пострадах аз“, казва без драматизъм той. Детството му обаче не минало лесно. Не искал да бъде различен и затова се опитвал в игрите да прави всичко като здравите деца. „В един момент обаче си дадох сметка, че умея неща, които са трудни за деца с моя проблем“, спомня си Дечко.
За спорта го открива преди 20 г. председателят на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов, който го забелязва, докато плува в басейн в Павел баня. „Преди да се срещнем, не бях спортувал нищо. Можех да плувам и правех всичко, само и само да приличам на здрав човек“, връща лентата назад параолимпиецът. В големия спорт обаче го вкарва треньорката Божидара Гулева през 2002 г. Тогава е първото му състезание извън България. На Световното първенство във Франция става 7-ми на хвърлянето на копие. От Олимпиадата в Атина две години по-късно му става ясно какво значи голям спортен форум. „Страхотно беше. Повиших си личния резултат на копие. Класирах се девети на копие и диск, осми бях на гюлето, но конкуренцията беше голяма“, казва той.
2005 г. Дечко определя като възход на спортния му живот. Началото дава Европейското първенство и „Оупън турнир“ във Финландия, където печели и най-ценните си медали.
Тогава победих олимпийския шампион
от Олимпиадата в Атина. Най-запомнящото ми състезание. До последно ме водеха, а аз победих от последния опит – шестия. Имаше съспенс. Гордея се с този медал. Всъщност дадоха ми два медала за една дисциплина. Единият за „Оупън турнира“, а другият – за Европейското“, уточнява параолимпиецът с вълнение в гласа и блясък в очите.
От 10 г. почти от всяко международно състезание Дечко се връща с медали. Със световни титли се е връщал от Индия, Нова Зеландия и ОАЕ. На олимпиадите обаче нещата не вървят по план. „На Олимпиадата в Пекин през 2008 г. бях подготвен за златен медал, но ни обединиха в една група с подколенните протези. Останах на 7-о място. Ако бяха само моята група, щях да съм първи. Много бях разочарован“, споделя Дечко. „Олимпиадата в Лондон през 2012 г. беше следващото голямо разочарование.
Имам чувството, че съм прокълнат на олимпиади
Тогава можех да стана трети на диск“, продължава той. Оттогава Дечко Овчаров тренира при професор Стефан Стойков, на когото казва, че дължи много. Покриването на квота за Олимпиадата в Рио догодина е сред приоритетите му. Въпреки това за състезание Дечко не тръгва с голямата кошница, за да не дърпа дявола за опашката. „Покрия ли квота за олимпиадата обаче, ще се боря за медал“, казва той, макар че вече е разочарован от предстоящия спортен форум догодина, тъй като на него хвърляне на диск няма да има. „Трудно понасям несправедливостите. Тренирал съм три години за диска и изведнъж ти казват, че няма да има такава дисциплина“, пали се той.
Дечко е посветил живота си изцяло на спорта. В момента учи за треньор по лека атлетика в НСА, но е наясно, че невинаги от добрите състезатели излизат добри треньори. „Времето ще покаже“, казва смирено той. На предстоящите местни избори се кандидатира за общински съветник в Павел баня с амбицията да помогне на спорта в курортното градче.
Казва, че
семейството е неговият допинг
Женен е и има двама синове, за които таи някакви надежди да тръгнат по неговите стъпки. Дори и да не постигна нищо в живота, аз съм постигнал много, като съм създал тези красиви деца. Искам да ги зарадвам на Олимпиадата в Рио“, казва той. Дечко признава, че е човек на действието. „Не си ли упорит, няма как да постигнеш целта си. Винаги съм се опитвал да приличам на здравите, защото не съм искал да ме гледат с друго око“, добавя той. По думите му българите като че ли не са свикнали още с хората с увреждания. „Заглеждат се повече. Като си различен, те гледат по друг начин. Може би точно затова пък ние, параолимпийците, не се отказваме и искаме да направим нещо, което да остане във времето. Искаме с нашия спорт да покажем, че сме силни хора и да се докажем“, обобщава той.
Копирано от standartnews.com
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram