При нещастни случаи всички карачи на частни, полицейски, военни и др. обществени превозни средства са длъжни да дават съдействие, а пешеходците трябва да се движат само по тротоарите, като не се спират на групи, които биха пречили на движението, гласи заповед на Дирекцията на полицията от 1938 г., обнародвана в Държавен вестник.
За Правилата за движението в населените места и вън от тях, посочени в заповедта, осведомява казанлъчани в. Казанлъшка искра отпреди 78 години. Според полицейската заповед, в населените места, в които няма тротоари, за тротоари трябвало да се смятат 1.5 – 2.5 м. ивици от двете страни на улицата. Пресичането на улицата трябвало да става винаги по най-късата линия.
Било забранено да бъдат оставяни за повече време стоки, празни сандъци, варели, бъчви, въглища, дърва и др. без разрешение от полицейския участък. Сенниците над витрините трябвало да бъдат високи най-малко 2 метра над тротоара и да не излизат извън него. Всички повреди /изкопи и др./ по улиците и пътищата, които пречат на движението, трябвало да бъдат означени от общинските власти, а нощем да бъдат осветени.
В заповедта на Дирекцията на полицията се разпореждало и: „при среща на плашлив впрегателен добитък да не се форсира моторът и да не се дават сигнали“, като дори се препоръчвало моторът „да се угасва“. Заповядано било всички превозни средства да се движат не по-близо от 1 м от тротоара, като не трябва да пръскат с кал и вода пешеходците.
В селата, по шосетата и пътищата, не трябвало да се струпват навалици или да се играе хоро, гласяла още полицейската заповед.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram