– Какви са приоритетите на БСП за новия политически сезон в областта на образованието, г-жо Симеонова?
– Основните приоритети в образованието, върху които БСП ще акцентира, са определени във „Визия за България“. С документа ние поставихме началото на един продължителен процес, който няма да бъде лесен, но е крайно необходим. С този изключително важен проект искаме диалог с всеки български гражданин, с желание за обединение и решаване на основните проблеми в четири области: икономика и доходи, регионално развитие, здравеопазване и образование.
И не само защото образованието стои в основата и на икономиката, и на регионалното развитие, и на здравеопазването, е отделено значително внимание, а защото е фундаментът за развитието на държавата като цяло. През новия политически сезон искаме да фокусираме дебата за образованието въз основа на предложенията ни във „Визия за България“. Това са идеи. Предстои много работа, за да се обединим около цели, политики и мерки за бъдещето на образованието в България.
От септември продължаваме и с конкретни идеи за намаляване на административната тежест в работата на директорите и учителите, за качеството на учебните програми и на учебното съдържание, за премахване на неравенствата и с особена грижа за детските градини и училищата в малките населени места, за развитието на професионалното и висшето образование, за квалификацията на учителите, за финансиране на образованието, за ролята на родителите и др.
– Как „Визия за България“ се отразява в приоритетите на БСП за новия политически сезон в областта на образованието?
– Тя е част от цялостната дейност на БСП. От една страна в документа ние сме взели най-ценното от опита, който имаме и същевременно предлагаме нещо различно. И ново като форма, и като съдържание. Визията е надпартиен, отворен проект, който има за цел да представи конкретни решения по стратегическите за страната ни въпроси в дългосрочен план за дебат.
Визията за образованието е резултат от мнения, становища, виждания, предложения, които получихме и на многобройните срещи „За делника на образованието“ в цялата страна. На тези срещи присъстваха директори, учители, родители, общественици и граждани, съпричастни с образованието и затова информацията от тях ни е особено ценна.
Предлагаме:
– Образоването да е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от държавата;
– Образователна система, която обхваща всички деца в училищна възраст да дава достъп на всеки български гражданин до качествено образование;
– Достъпно и съвременно училище;
– Мотивирани и мислещи ученици;
– Учителската професия – като професия с висока обществена значимост и престиж;
– Нова перспектива за университетите и висшите училища в България и др.
Основната цел е на изхода на образователната система да има образовани, знаещи и можещи български граждани, които да познават и обичат родината си, да могат да се реализират професионално и да се включат активно в обществения живот.
Предлагаме това да се реализира чрез:
– Поетапно осигуряване на съвременни материални условия във всички училища чрез Национална програма за развитие, съобразно със съвременните стандарти за училищна среда;
– Регионални програми за развитие на образованието;
– Нови училищни планове и програми, ново учебно съдържание;
– Пресичане на подмяната на българската култура и история;
– Безплатна детска градина;
– Един учебник по предмет за клас, много помагала според потребностите на учениците;
– Особена грижа и внимание към учителската професия;
– Възпитанието и националните ценности като част от образованието;
– Ефективно управление;
– Нова нормативна уредба;
– Дял за образование от БВП- 5% и др.
– „Какви са основните забележки към Визията, които дойдоха при обсъждането й в партийните организации и учителските среди?
– БСП вече организира форуми в цялата страна, на които както социалисти, така и всеки желаещ, ще може да се запознае с предложенията, да зададе въпроси и да представи вижданията си. Предстоят още много срещи и дебати. Идеята е „Визия за България“ да бъде представена пред браншовите организации, експерти, учени, неправителствени организации, повече общности.
Още на първото представяне във Велинград забелязах присъствието на много хора на различна възраст, с различни професии и политически нагласи. Тогава пролича интересът към документа, желанието за промяна, за по-добро образование, които бяха потвърдени и на последвалите срещи. Радостно е, че голяма част от хората, приветстват идеята за изработване на Визия, за дискусия как да бъде организирана държавата, така че да живеем по-добре. Изведените проблеми в образованието, които сме посочили, хората смятат, че са системни и не трябва да се крият, а да се решават спешно. От срещите прави впечатление, че участниците не се страхуват да критикуват, да казват какво не им харесва и да правят предложения.
Ето част от тях:
– Да се обърне специално внимание на детските градини и училищата в малките населени места. Преди дни присъствах на събитие в едно казанлъшко село – „Да върнем децата в училището в с. Овощник“, където колегите и кметът на населеното място споделиха болката си, че няма деца в учебното заведение, изразиха недоволството си от системата за прием в първи клас;
– Да се предвидят повече мерки за премахване на бумащината в училище, за да могат учителите да вършат основната си работа с децата;
– Не е достатъчно само да се увеличават заплатите на учителите, за да се върне престижа на учителската професия, необходими са промени в подговката на учителите, в квалификацията им, в условията на труд.
– Необходимост от своевременна промяна на нормативната система в образованието;
– Засилване ролята на възпитанието в училище;
– Родителска отговорност за образованието на децата и др.
– Една от целите ви е пълен обхват на децата в системата на основното и средно образование, по как ще се постигне това при тази трудова миграция из страната и ЕС?
– Причините довели до тежкото състояние в образованието, което ни дава основание да говорим за спасяване на българското училище, са многобройни и многопластови. Деца, които не посещават училище, или пък ходят на училище, но излизат неподготвени за живота. Според международното изследване на PISA близо 40% от 15 годишните ученици са функционално неграмотни. България е на последно място в ЕС по четивна и математическа неграмотност. Дори, когато завършват училище една трета от младите хора на България, не могат да се реализират. Освен, че образователната ни система се характеризира със сравнително нисък среден резултат на знания и умения, висок е и делът на преждевременно отпадащите от образование, според Евростат за 2018 г. – 13,5% – 14%.
Отчита се висока зависимост между резултатите на учениците и имотното състояние на родителите и местоживеенето. По данни на Евростат от края на 2017 г. изложени на риск и на социална бедност са 45,6% от децата на България. Населението на България продължава да намалява с около 40 хиляди на година. Задълбочават се неравенствата, увеличават се хората, живеещи под прага на бедността. 27% от българските граждани получават доходи под линията на бедността.
Предлагаме:
– Регионални програми за развитие на образованието, на детските градини и училища във всички населни места;
– Обединени усилия и строг контрол по изпълнение на отговорностите на всички институции;
– Безплатни детски градини;
– Повишаване на изискванията за родителската отговорност;
– Създаване на условия за децата от І до ІV клас да учат близо до дома си. Чрез проект „филиален клас“. Пътува учителят, а не децата;
– Условия за здравословно хранене и грижа за психическото и здравословното състояние на децата;
– Целево осигуряване на хранене, дрехи и обувки за децата от крайно бедни семейства;
– Осигуряване на целодневна организция, на общежития и др.
Мерките трябва да бъдат комплексни, пряко свързани и със социалната политика.
– Как предлагате да се постигне приобщаването на образованието към професионалната подготовка, за да бъдат подготвени децата за пазара на труда?
– Професионалното образование е в основата на икономиката. За съжаление от 2003 г. до 2013 г. учениците в професионалното образование са намалели почти 25%. Само 20% от учениците в професионалните гимназии са провеждали учебна практика в професионална среда.
Предлагаме:
– Национална карта „Образование-икономика“, изработена от държава, общини и бизнес. Планира кадрите, подготвени от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите н икономиката и пазара на труда по региони;
– Осигуряване на необходимите специалисти за развитие на страната;
– Съхраняване на държавните висши училища като регионални центрове за образователна, културна и научна дейност;
– Държавна поръчка, целеви стипендии за обучение на студенти по приоритетни специалности;
– Качествено професионално образование в производствени условия. Участие на бизнеса в разработването на учебните програми, в професионалната ориентация на учениците, прием на ученици за стаж и практика и др.;
– Инвестиции и поетапно модернизиране на професионалните училища;
– Условия за достъпно професионално обучение през целия живот и др.
– Във Визията се говори за регионални програми за развитие на образованието и училищата във всички населени места. Бихте ли казали по-конкретно какво представляват те.
– Предложението за създаване на регионални програми за развитие на образованието и училищата във всички населени места е свързано и със задълбочаването на регионалните неравенства.
Освен общите проблеми в образованието в отделните региони се наблюдават специфични проблеми. Разработването на регионалните програми е свързано с проучване и дълбок анализ на специфичните проблеми на отделните населени места и предложение на конкретни политики за решаването им. Те, разбира се, трябва да бъдат и финансово обезпечени.
Срещите и дискусиите продължават. Очакваме активност от всеки желаещ според знанията и компетентностите си. Всяко едно предложение ще бъде обсъдено и обмислено. Благодаря на всички, които участват в дебата, изпращат писмени предложения, показват интерес към „Визия за България“!
Автор:
Красина Кръстева
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram