Има хора, които успяват безшумно да съществуват и в самовглъбеността си да сътворяват прелести. За радост на другите и за да постигнат своето удовлетворение чрез експеримента. Да насищат със светлина, а други да я отразяват. Албена Венкова няма обяснение за дългогодишното си
увлечение по огледалото и стъклото.
Привличането й към тях е интуитивно, предизвикателството да посяга към тези материали и да опита да ги претвори в арт изделия е необратимо вече десет години.
Първият й стъклопис е от ученическите години върху прозорчето на банята у дома. Тогава нямало все още специални бои за стъкло, пробвала с каквото има в магазина. После отива да учи в Учителския институт в Дупница и там опитва да внесе малко арт в студентската си квартира, като оцветява част от прозореца.
Младата художничка от поколението на водораздела между времето на соца и връхлитащата демокрация търси себе си,
минавайки през правенето на бижута от кожа.
„Имаше едно закътано магазинче на ”Скобелевска”, правеха стелки за обувки. Ходех да събирам кожените изрезки, от тях опитвах да изработя гривни, колиета, обици. Опитвах и работи от керамика, а също и медни. Харесваха се. Имах клиенти”, признава Бени. Обезоръжително откровено споделя, че опитите й да работи и
рисува с маслени бои не са сполучливи.
„Не се чувствах комфортно, маслото не бе моята техника.”
Бени емигрира и живее няколко години в Италия. Там изхвърлят бутилки и стъклени дамаджани до контейнерите за смет. Всякакви причудливи форми шишета. Нашето момиче първо свенливо ги заобикаля, макар
погледът й да е привлечен от стъклените изкушения.
Надвива срама и започва да прибира у дома всяка бутилка, харесала й. Междувременно се записва в тамошна театрална работилница. Експерименталният уърк шоп я пленява, запознава се с артисти, художници, режисьори.
„Първо успях да си купя само три вида боя за стъкло, беше скъпо и затова взех златна, сребърна и бронзова”, разказва Албена. Изрисувала ги. Дори се появила клиентка, дамата била собственик на магазин за марково кафе и шоколад. Арт изделията на Бени, италианката аранжирала в скъпарския магазин,
а претенциозните й клиенти веднага ги харесали.
Това окуражава казанлъчанката и тя започва да се занимава все по- упорито. „След шишетата, започнах да декорирам часовници, после плата, фруктиери, цели сервизи, лампи…”, казва Бени.
Междувременно
огледалата я примамват със своята магия
и тя не се поколебава да опита да ползва парченца, които вгражда в стъклени пана.
Връща се у нас, не спира да работи, но вкъщи, на тавана, без да разтръбява и демонстрира увлечението си.
„Сигурно е тривиално да го кажа, но почувствах,
че стъклото и огледалата са моят живот.
Поставих си цел, като в рецептите за позитивно мислене, ще направя изложба.” Бени се запознава с художничката Лили Петрова, тя завежда Галерията на „Искра” 4. Лили насърчава Бени и
през 2010 г. е факт първата й самостоятелна изложба.
В нея излага пана и стъклопис върху съдове. Уникалните работи веднага намират клиенти, появяват се и поръчки.
Огледалото не спира да я вълнува. Мистиката и тайнствеността му я предизвикват и тя приема
новата провокация-бижута от стъкло и огледало.
Сама открива сплавта за контура на накитите, докато търси горелки за разтопяване на стъклото. „Исках да работя сама, а стопяването на стъклото щеше да ме ангажира с други хора, ателиета и инструменти, затова търсих най-практичния начин за самостоятелна работа.” Намира го и вече година създава уникални огърлия, гривни, пръстени, обици, часовници. Странното пречупване на светлината от вградените късчета огледало, допълнителният блясък на оцветеното стъкло придават на бижутата й една естествена и неповторима различност.
„Исках бижутата да не са типични, да излъчват всяка секунда
различен блясък от закачката със светлината.
Исках да блещукат характерно в собственото си пространство, да привнасят естетика в личния мир на всяка жена, избрала ги за себе си.”, споделя Албена Венкова.
Постигнала го е. Уникатите й носят малцина от дамското общество на Казанлък, тъй като Бени не работи серийно.
Всяка поръчка, която изработва персонално, съобразява с характера и темперамента на клиентката. Смята,
че стъклото е материалът на бъдещето.
Има цели свързани със създаването на по-монументални работи с огледала, но засега не разкрива какви. Някой ден почитателите й ще научат.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram