Военното издание остро осъди поредния опит за репресии над журналиста, родом от Казанлък
В своя публикация на стр. 15 от бр. 30 на армейския в. „Българска армия” с надзаглавие „Какво витае над Гюл-Казанлък” и заглавие „Духът на Чудомир или сянката на Трета секция” редакционния екип защити своя колега Светлозар Стоянов от посегателствата върху свободата на словото, инспирирани от общинското ръководство на град Казанлък, което се крие по ОФ-модел в сянката на „съветстни граждани”. Ето и публикацията:
Казанлък, известен като Градът на розите и възпят още от Любен Каравелов в „Маминото детенце”, обезсмъртен от слакодумника Чудомир, днес е на път да се прочуе със странна нова слава. Явно черните подвизи от преди 90 години на един друг човек, също роден в този китен град, генерал Иван Вълков, мира не дават на някои днешни негови духовни наследници.
И ако за Чудомир всеки е чувал, колко го е чел, е друг въпрос, то генералът – военен министър в правителството на Александър Цанков, дошло с военен преврат на 9 юни 1923 г., тъне в оправдана забрава. Но случващото се днес с един млад журналист и писател, привикван в полицията в същия този китен Град на розите, твърде болезнено напомня за онези времена от преди девет десетилетия, когато генерал Вълков поема с яростно твърда ръка цялото управление на изстрадалата от войните и политическите междуособици България.
Днес младите едва ли са чували за Трета секция. За тях, а и за някои казанлъшки управници, полицаи и дознатели припомняме: Веднага след 9 юни 1923 г. твърде предприемчивият военен министър генерал Иван Вълков набелязва секретен план за
физическото унищожаване
на „най-будните, най-умните, най-интелигентните, защото те са най-вредни”. Така е записано в секретната заповед, скрита в касата на генерала и чакаща удобния момент. Той идва след престъпната авантюра на комунистическата партия от 16 април 1925 г. И макар, че нито един от хората на словото не е имал и представа за зловещия атентат в черквата „Св. Неделя”, те стават първите жертви на пъкления генералски план.
На колегата си – вътрешния министър запасния генерал Иван Русев военният министър оставя да се разправя с по-дребните конспиратори и метежници. Окичилият се с генералски пагони на 9 юни ръководител на Военния съюз набелязва нацистка разправа с интелигенцията цели десет години, преди в Германия Гьобелс да обяви лъжата за истина, а райхсмаршалът Гьоринг да изрече паметните си думи, че като чуе думата култура се хваща за кобура.
Във военното министерство е сформирана секретната Трета секция, ръководена от майор Димитър Порков, включваща капитаните Сава Куцаров, Кочо Стоянов, Димитър Радев и други млади офицери. Именно те започват
пряката разправа с интелигенцията
Гео Милев е обесен с телена примка в казармите на Ломския форт, само защото си е позволил да напише поемата „Септември”. Поетите Христо Ясенов и Сергей Румянцев, също като Гео Милев, са отвлечени от „неотговорни фактори” и изчезват завинаги. Зловеща е и разправата с публициста Йосиф Хербст. Той „не разбирал от добра дума”. Пишел за арестите, за убийствата по улиците в своя вестник „Вик”, адресиран – „Само за свободни хора”. Няколко дни преди да изчезне завинаги, в ресторанта, където вечерял със съпругата си Виола Каравелова, непознат субект с нахлупена шапка се обърнал към дъщерята на Екатерина и Петко Каравелови – „Госпожо, вие сигурно сте неговата вдовица”.
Така било преди 90 години. Когато свободното слово се заглушавало направо с куршум или с телена примка. Така е било и през близо половинвековната „народна власт”, когато същото свободно слово е водело до
съдебни процеси, затвор или в Белене
Но сега, след четвърт век демокрация, нещо в Казанлък пак напомня за времената на генерал Вълков и за Шесто управление на ДС. Един млад журналист и писател е призован официално в полицията. За кражба? За наркотици? За друго криминално престъпление? Тц, както би рекъл Алековият герой. Ако беше такава зловеща фигура, едва ли Съюзът на българските писатели би го отличил с наградата си за млад автор. Погват го просто за изразено в социалните мрежи мнение. Подмятат се намеци за „обида”, за „клевета” – престъпления, съставомерни по Наказателния кодекс. Но доказателства за такива „деяния”, които да могат да бъдат подкрепени с факти, водещи до наказателно преследване няма. Няма и повдигнато обвинение. „Проявленията” на писателя са израз на неговото мнение. Дори на места то да е изразено в по-остри форми, това не е направено чрез печатна или електронна медия, за да стане обществено достояние и да формира мнения или нагласи. Не е направено и публично „на мегдана”. Писателят не е употребил никъде конкретно име, за да се почувства някой директно обиден или оклеветен. А ако
нечия гузна съвест
се припознава в публицистиката на писателя – това буквално прилича на уж комичната, но всъщност твърде сериозна „Невероятна история”. Един филм от миналото, в който журналистът Зарков написа фейлетон срещу бюрокрацията, безхаберието, разсипничеството. И в неговия хипотетичен обобщен герой се разпознаха сума ти „ръководни фактори” от онова време. Защо ли някои днешни „ръководни фактори” също се разпознават в полемиката на писателя, която той води в свое лично пространство? Цели 34 човека били засегнати от някои негови думи, твърди полицейският дознател, който по методите си твърде прилича на офицер от Трета секция. Къде са видели или чули тези „будни граждани” думите – във вестник, в книга, по телевизията, по радиото? Що дирят неканени в негово лично пространство? Ама ако било на улицата и той бил казал, пък те били чули… Да, но не е било на улицата, корифеи на полицейската мисъл! А групировките „будни граждани” са твърде познати от „светлото време на социализма”. В по-късния му период, когато вече не можеше милицията да нахлуе директно в апартамента ти, да го конфискува „в името на революцията”, та да настани там някой свой началник, а теб да изпрати в Белене, се появиха „будните граждани”. Те пишеха под диктовка писма до партийните комитети и до „Работническо дело” срещу някой съсед – къде за „неморално поведение”, къде за по тежки „грехове”. И в резултат на такива откровени доноси кварталният „другарски съд” можеше да премине в реален. Цялата работа в казанлъшката полиция май твърде прилича на
нерегламентиран полицейски натиск
с цел сплашване и „затваряне на устата”. Защо ли? Да не би пък защото младият журналист и писател изрича твърде нетърпими истини за местни силни на деня хора? И срещу него скачат всякакви „оръженосци”. До тук – поносимо. Докато се води само полемика, а някой не се е „хванал за кобура”, все още може да се приеме, че се спазват конституционните повели за свободата на словото. Но когато, вероятно под нечие влияние, се намеси прокуратурата и полицията – това вече сериозно носи полъха на създадената от генерал Вълков Трета секция. И прилича на пряко полицейско нахлуване в личния живот на свободни и невинни граждани с определена цел – „затваряне на устата”. А това вече превръща полицията, поне в Казанлък, от законоприлагащ в чисто репресивен орган. Наистина, всичко може да е облечено в някаква законна форма – сигнали на граждани, кой знае как „спонтанно” възмутени от „наглия драскач”, проверка, от кого ли внушена, преписка…И местната прокуратура се включва в „градския хор”. Ама като видяхме какво стана с районния прокурор на китния Казанлък и за какво го отстрани Цацаров от поста му – как да повярваме, че местните прокурори и полицаи служат на закона, а не обслужват нечии конкретни интереси? Един от мотивите на главния прокурор за резките му действия срещу казанлъшкия обвинител беше, че местният жрец на Темида е упражнявал натиск върху свои колеги при решаване на определени казуси, така, че да бъдат оправдани или облагодетелствани определени хора. Още повече, че привиканият сега писател, не е първият човек на словото, срещнал се с полицейските дознатели. Да не говорим за другото – всичко ли свърши полицията, излови бандитите, установи ред и спокойствие, та от нямане какво да прави се захвана да „респектира” писателите, които, според наследниците на генерал Вълков, „мислят неправилно”? Това и Оруел не може да го измисли. Ама си е реалност. Нашенска.
Добромир Пелов
Колаж: Красимир Тодоров
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram