Иван Ничев Иванов
Роден в Казанлък, 31 юли 1940 г.
Завършил „Кинорежисура” в Лодз – Полша (1967).
Работил в Студия за късометражни филми и в театър в Полша (1966-1968), в студия “Време” (1968-1970), в СИФ “Бояна” (1970-1990).
Член на СБФД.
Орден “Кирил и Методий” І ст. (1981)
Преподавател по „Филмова и телевизионна режисура” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” (1975 – ), факултет “Екранни изкуства”. Избран за доцент (1990) и професор.
Чете лекции по “Филмова и телевизионна режисура”
Награди: „Сребърен портокал” за филма „Звезди в косите, сълзи в очите” (Анталия, Турция, 1978); Награда „Златна роза” (Варна, 1988); Специална награда на журито (Монтекатини, Италия, 1989) и Специална награда „Златен плакет” (Чикаго, САЩ, 1989) за филма „Иван и Александра”, Гран при от „Любовта е лудост”, 2014, Варна
Режисьор на филмите: „София в зелено” (док); „Селска хроника (док); „Странен двубой”; „На зазоряване”; „Спомен”; „Светицата” (док); „Жива хронология”; „Балада за двама и една китара” (док); „Първите и признанието” (док); „Звезди в косите, сълзи в очите”; „Бумеранг”; „Бал на самотните”; „Човешки празници” (док); „Царска пиеса”; „Черните лебеди”; „Кулиси” (док); „Честит празник, мили колеги” (док); „1952 – Иван и Александра”; „Бай Ганьо тръгва из Европа”; „Любовни сънища”; „Големанов” „След края на света”, „Концерт за оцелелите” и др.
Сценарист на филмите: „Бумеранг”; „Човешки празници” (док); „Бал на самотните”; „Черните лебеди”; „1952 – Иван и Александра”; „Любовни сънища”
Избрано от Иван Ничев:
- „Аз съм един казанлъчанин, който живее в София, а благодарение на филмите си мисля, че съм и гражданин на света.”
- „Героите на Вагенщайн от старата пловдивска махала в „След края на света“ се смесиха с моите детски спомени от казанлъшките улички. От летните вирове на Тунджа, където се къпехме, без да се замисляме за това кой от нас е турче, еврейче, цигане или българче.”
- „Обичаме с жена ми Татяна да седнем в произволно избран трамвай, да извадим малките бележници и в мълчание, зареяли поглед през прозорците към красивия град, да си мислим за нещата, върху които работим.”
- „Една общонационална задача би трябвало да е свързана с размисъл за това кои сме днес, българите и накъде вървим.”
- „Истинският творец никога не може да бъде изцяло удовлетворен от направеното. Затова след всеки завършен снимачно филм поздравявам екипа с думите: „Всичко, което не успяхме да направим в този филм, скъпи приятели, дай Боже, да реализираме в следващия проект.“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram