Следата, оставена от Георги Данчов-Зографина в Казанлък и днес провокира изскуствоведите. Необичайният подход на иконописеца да ползва живи „модели“ за образите на светците тогава било истинска революция, създала не малко вълнения сред консервативните казанлъчани. На 27 юли се навършиха 170 години от рождението на революционера, един от първите български фотографи и един от най-известните и талантливи художници на 19 век.
Чирпанлията Георги Данчов – Зографина изписвал Сопотския манастир, там той се срещнал и се запознал с Апостола-Васил Левски. Те се сприятелили много и Зографинът също се включил в революционната борба. Много често той придружавал Левски при обиколките му из казанлъшко.
При едно посещение в Казанлък през 1870 г. Левски бил придружен от Георги Данчов. Те отседнали в хана на Баба Гана, майката на иконописеца Петьо Ганин. Левски имал да върши комитетски работи и затова изпратил Данчов да пообиколи казанлъшките църкви, че може да излезе някъде късмета му да нарисува нещо. И действително така станало. Когато отишъл в Девическия манастир, Г. Данчов се разговорил с игуменката Зиновия Станчева и начаса се спазарил да изпише църковния свод, надвиснал като небе над тях.
Когато се върнал в Чирпан, той дълго мислил как да изпише високия свод. Рисувал различни скици, късал ги и отново моливът му шарил по парчетата хартия. И накрая решил какво да изобрази на свода. Това щял да бъде БОГ ОТЕЦ – САВАОТ – ВСЕДЪРЖИТЕЛ, заобиколен от цялото ангелско войнство и четирите евангелисти – Марко, Матей, Лука и Св. Йоан Богослов, нарисувани в четири медальона.
Така през лятото на 1871 г. Г. Данчов пристига в Казанлък с всичките си скици и започнал да рисува купола на манастирската църква. През онези дълги летни дни Зографинът лежал неудобно по гръб върху високото скеле, сковано от дебели греди и дъски. Той рисувал на мътната светлина от многобройните запалени свещи по църковните свещници. се е превърнал в истинско небе.
Изографисаният Бог Саваот от Г. Данчов е седнал на висок престол, главата му е увенчана от голяма златна корона, от която излизат светли лъчи във всички посоки. На лявото му коляно е подпряно земното кълбо, което той крепи с ръка и същевременно държи златния световен жезъл. Дясната му ръка е вдигната нагоре и пръстите му са свити за богослов. В краката му е разположен свитък хартия, на който е изписана песента: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот, цялата земя е пълна с неговата светлина…”
Около Бог Саваот в кръг са разположени Ангелите от цялото войнство.
Когато Г. Данчов изписвал свода на църквата в Казанлъшкия девически манастир, той имал вече голям опит в това отношение, вече познавал с най-малки подробности житията на светците, техните навици и жестове. В цветовите комбинации на Данчов преобладават земните багри – жълто, кафяво, синьо и зелено, които той компенсира с голямата си искреност и желанието да бъде ясен и конкретен в рисунките си. Той се справя много добре с пропорциите на човешката фигура и я разполага убедително в пространството. Всичко това виждаме и в стенописите на църковния свод, изработени от Данчов в Казанлъшкия манастир.
В заключение може да се каже, че без да е бил школуван в художествени академии, благодарение на силната си наблюдателност и здрав усет към природата и нейните цветове, Георги Данчов е успял да превъзмогне редица трудности и да достигне големи постижения в иконописта и стенописа. Той успял да се отърси от установения канон на старата византийска живопис и иконопис и да си изработи свой собствен стил.
За Георги Данчов-Зографина преданието носи, че когато зографисвал Куленската черква в Казанлък за образите на светиите използвал за прототипи жители от махалата. Чертите на едно от светите лица „взел“ от някаква красива цигануша-куленка. Това възмутило черковното настоятелство и чорбаджиите отказали да платят за работата му. Необичайният подход на Зографина да ползва „модели“ хвърляло в смут консервативните казанлъчани. Цяла година водили спорове, но накрая му издължили парите. После църквата „Свети Пророк Илия“ била изгорена, а с нея и иконите, рисувани от Зографина.
По материали на сп.“Кула“, автор Стефка Дончева
На снимките: горе-Света Богородица и Свети Никола, икони от манастир в чирпанско, рисувани от Зографина
долу-Иисус Христос и Св.Атанасий, Св.Богоридица и автопротрет на Зографина
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram