Шапка ти свалям, татко!

75 години от рождението на Илко Дундаков

Когато в едно интервю попитали сценариста и режисьор Илко Дундаков дали синът му следи филмите, който прави, той отговорил: „Всеки мой филм първо се гледа от него. Той е първият зрител, първият съдник и цензор. За филма “Скрито чувство” ми каза само едно изречение: “Шапка ти свалям, татко”.

Илко Дундаков е автор и режисьор на 45 документални и 7 игрални филма, спечелили награди в България и в чужбина.

Роден е в Казанлък на 27 юли 1941 г. . Завършва журналистика в Софийския университет през 1966 г. и кинорежисура в Прага през 1971 г.

Две години преподава киножурналистика в София и от 1973 г. започва работа в студия „Екран“. Снимал е документалните филми  „А пожари няма“, „Това е то животът на човека“, „Непризнатите Едисоновци“, „Долината на  соцреализма“, „Скрито чувство“ и др. Има и няколко игрални филма с приказни сюжети, снимани по поръчка на БНТ в Студия „Бояна“.

Между наградите му са два пъти призът на Съюза на филмовите дейци за документално кино; Фиппресси-Лайпциг’74 за документалния филм „Това е то животът на човека“, Турфилм-Брюксел’77 за „Рилския манастир“, наградата „Находка” на Международния фестивал Документарт-Германия’95 за „Долината на соцреализма“. „Момичето и змеят“ е с награда в Авелино, Италия. „Слънце на детството“ е носител на специалната награда на кинофестивал в Милано.

Той бил бунтар по природа, което се отразявало и на творчеството му. Заради една реплика – „За бога, братя, не събаряйте!“, БНТ не излъчва многократно награждавания му впоследствие филм „Долината на соцреализма”. Става дума за позицията на автора, че изградените вече паметници в България не трябва да бъдат събаряни.

Илко Дундаков е автор и на документалните филми: „Пред Бога раждаме се равни“, посветен на групата за синхронно пеене и танци“Жестим”; „Радой Ралин и времето“  – по думите на Дундаков Радой Ралин е личност – опонент на времето; „Къде сгрешихме, Господи?“ – опит да се надникне в проблемите на ромите и да се намери тяхното решение; „Скрито чувство“ – първият опит в България да започне да се говори за проблемите на различните хора. За самия Дундаков понятието „гей-творец“, употребено от един журналист в интервю с него, не съществува: „Човекът е или творец, или не е”. Филмът „Скрито чувство” е представен на фестивалите в Сплит, Хърватско, Сан Франсиско и Хонолулу. По линия на “Отворено общество” лентата е показвана и в много други страни, където реакциите са били много положителни.

Именитият ни съгражданин Илко Дундаков почина през 2008 г. на 67 години.

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram