Тео, атаката срещу теб, както сигурно си се досетил, беше политическа. Нима през тези 45 години не си писал никому двойка за срока? Защо след 45 години, точно на финала на тази година учебна година, загрижените майки за бъдещето на дъщерите си, се сетиха за дъщерите си, вместо по-отрано да ги понакарат да учат? Дали пък някой не използва тези майки срещу теб? За да те „отстрелят” на финала на кариера ти като учител, да не би случайно с твоя авторитет да се кандидатираш за кмет.
Ето, казах същината… Помисли малко, събери две и две, за да получиш пет, както предрече Оруел. Ти си умен човек, отговорът, предполагам, ти е ясен. Чак сега ти придоби заслужената от теб популярност в България, която отдавна имаш по света, благодарение на българските медии, и изведнъж се превърна в опасен човек. Опасен човек за политическото животно, което се плаши от собствената си сянка. Ти се превърна в „Мъж на годината”, а това в Казанлък от властта не се прощава.
И тук е мястото да ти кажа, че само ти можеш да обединиш Казанлък, ако се кандидатираш за кмет. Всички ще застанат зад теб срещу настоящото статукво. Статукво, което не поняса диалог, статукво, което ненавижда обективното мнение, статукво, което е готово да опозори всекиго с омраза и ненавист, у когото провиди заплаха.
Оттам ти дойдоха дертовете, Тео, оттам, приятелю, защото ти си позволи да говориш пред камерите онова, което мислиш. А това днес, в България, нова днес, в Казанлък, това, учителю, не се прощава!
Знам, че ще откажеш, знам, че ще кажеш, че твоята житейска роля е друга, че твоя път в живота е да изучаваш децата на този град, които неизменно един ден ще си тръгнат от този град, за да ги прегърне светът с отворените си обятия, и знам – ще бъдеш прав. Но няма да бъдеш прав…
Този град ти даде твоето име, Теодосий Теодосиев! Този град те обикна и те нарече „Тео”! Да, този град нехаеше за теб, за мизерните условия, в които работеше през всичките тези 45 години, този град ти даде най-ниската заплата в МГ-то, и в крайна сметка този град събори същото това МГ с търпимостта си към настоящото статукво…
Но този град, Тео, ти даде най-ценното си! Този град ти даде децата си. А без деца, без ученици, никой не се е превърнал в учител. Без децата на Казанлък учителят Теодосий Теодосиев просто нямаше да съществува. Защото без ученици, няма учител.
Ето защо, ти дължиш един последен жест на нашия град. Излез, кандидатирай се за кмет, за независим кмет, ако щеш, и аз ти гарантирам, че ще те подкрепят всички, без оглед на политическа принадрежност. Само ти си човекът, който може да обедини този град, да го поведе към по-добро. И мисля, че това ще бъде най-достойният завършек на твоя достоен живот.
(Не, не си стар. Дамянов беше по-стар от тебе, а и още е петимен за власт.)
Но тук не става въпрос за власт, Теодосий. Тук става въпрос за живот. А без живот, Казанлък си отива, без младите си хора, които се стопяват ежегодно, без хилядите напускащи Казанлък всяка година, замествани с послушни пришълци по покрайнините на общината, които ще гласуват, както им се нареди, само за да останат.
Така че, ти си нашата единствена надежда, Теодосий! Излез от своя манастир, няма да ти липсва, защото Казанлък отдавна се е превърнал в килия! И ти трябва да износиш своя кръст до край! В противен случай, пътят към твоята Голгота ще си остане незавършен!
Заклевам те, бъди!
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram