Чуло се в Казанлък, че султанът се кани да намине към градеца.
Било 1868 г., малко преди героичната битка на Хаджи Димитър и другарите му на връх Бузлуджа с башибозука.
За височайшето посещение на султан Абдул Азис не е ясно днес кой подшушнал на Градското управление, но и чорбаджиите твърдели, че със сигурност той на връщане от Париж непременно ще се отбие в Казанлък.
Градското управление сериозно се заело да подготви градчето за необичайната визита и заставило всички граждани в продължение на повече от месец да измазват с глина и вар фасадите на къщите и дуварите откъм улицата, а стопаните на дюкяни в Чаршията били задължени и следени изкъсо да отрежат дългите стрехи и да направят под тях дъгообразни корнизи, измазани с вар и боядисани със синя боя.
Разпоредило се още Градското управление ката ден всякой да мете пред къщата и дюкяна си. Наредили управниците да се почистят нужниците, което била работа гнусна и я вършели само циганите. „Фараоните”, както ги наричали старите казанлъчани, изгребвали с дървени кофи нечистотиите от клозета и ги товарели в каруци, но докато стигнели дерето, дето ги изхвърляли, една трета от товара покапвал по улиците, а смрадта не била за описване или ако била обрисувана, то било с думи, които изтънченият слух не би понесъл.
Готвели се да настанят султана в най-представителната къща-конака на Караферлията. Конакът имал няколко одаи, напълно прилични за султанската особа и удобното й пребиваване в градеца с гюловите градини. Конакът лустросали също, за всеки случай, макар това да било нещо като малък дворец за времето си. Намирал се на мястото на днешната Хуманитарна гимназия и бил конак за чудо и приказ, преди Караферлията да влезе в легендарна битка с местния могъщ чорбаджия Груйолу и да я изгуби.
Два месеца казанлъчани чистели до откат, поддържали ежедневно хигиената, но се оказало, че султан Абдул Азис няма да дойде. Разочаровала се раята и минала на стария график за чистенето, по който не било задължително всекидневното лустро. В градеца, където мегданят се именувал „Кюл боклук“, пък на една от централните улици викали „Жабовът сокак“, че имало повече жаби, отколкото хора, заживели хората отново в стария ритъм.
Тая трескава подготовка и невиждано до тогава чистене родило местна поговорка : „Видели чисто, кога минал царят през пазаря”.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram