Учител от Казанлък осъди ученика си в Страсбург

Случаят е един от най-фрапантните, по които на 12 юли се е произнесъл Европейският съд

Ако се оплачеш от държавен служител, в България рискуваш сам да бъдеш осъден за клевета. Това е заключението на специализирания юридически сайт „Правен свят“, позовавайки се на родни съдебни аномалии с шестима българи, които на 12 юли т.г. спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото е погазила правото им свободно да изразяват мнението си.

На пръв поглед случаите са изключително различни – на майка, която се жалва от учителка, тормозеща сина й, на шофьор, спрян от пиян катаджия, или друг, на когото пътен полицай му поискал подкуп, или на съпрузи, дръзнали да се оплачат от незаинтересованото поведение на полицаи. Но всички се движат като по калъп – жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, след което следва дело за клевета срещу подалия оплакването и осъдителна присъда, анализират от „Правен свят“.

Затова Европейският съд за правата на човека ги обединява. В решенията си той констатира, че ефектът от присъдите на граждани за клевета, след като са подали оплакване срещу представители на властта, е „задушаване“ на жалбите срещу държавни служители.

В центъра на един от най-фрапиращите случаи, разгледани в Страсбург, е за съдия от Казанлък, постановил присъда срещу бившия си учител, когото след това осъдил и за клевета.

А историята, станала причина за осъждането на държавата от Европейския съд на 12 юли т.г., е следната:

През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъжда на две години затвор учителя Здравко Станев. Присъдата е за съзнателно използване на неистински документ и за набеждаване в престъпление, а съдът разпорежда Станев да бъде задържан.

Учителят обжалва пред Окръжния съд в Стара Загора и заявява в жалбата си: „Съдията (докладчикът по делото в Казанлък.) е мой ученик и иска да си отмъсти, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава въз основа на власт и връзки, не въз основа на законите“. След това пред съдебния състав в Стара Загора Станев казва: „Присъдата срещу мен беше произнесена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах по какво съм му преподавал, той отговори „Електрически материали“ и че съм му поставил средна оценка… Аз вярвам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик… имам лични отношения с него. Искането ми обаче беше отхвърлено и съдбата ми беше оставена в ръцете на съда.“

На 16 май 2007 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя присъдата на учителя и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. От решението на съда в Страсбург става ясно, че Окръжният съд е установил редица процесуални нарушения при осъждането на Станев. Не само че не става ясно въз основа на какво съдията от Казанлък е приел, че бившият му учител е извършил престъпленията, в които е обвинен, но и на практика е обърнал доказателствената тежест. Така вместо прокуратурата да доказва, че е виновен, учителят е трябвало да доказва, че не е. Освен това окръжният съд заявява в прав текст, че съдията-ученик на подсъдимия е трябвало да си направи отвод, както е поискал Станев.

Това обаче не е краят на историята, защото през 2007 г. съдията от Казанлък завежда дело за клевета срещу Станев. Същата година Районният съд в Стара Загора постановява, че учителят е виновен и го осъжда на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. В присъдата се приема, че Станев умишлено е оклеветил съдията от Казанлък, без съдът въобще да провери на какво се базират твърденията на учителя.

Станев обжалва, но и Окръжният съд в Стара Загора приема, че е виновен. Той намалява глобата на 2500 лв., защото потвърждава присъдата за обида и клевета само за твърденията в жалбата на учителя, но не и за думите му по време на процеса. „Без да се опитва да провери дали първото твърдение има фактическо основание, съдът намира, че изявлението на Станев, че съдията е отмъстителен и използва длъжността си, за да търси разплата, са били дискредитиращи за съдията в професионално качество и опетнили службата му“, преразказва фактите съдът в Страсбург.

„Работата на съдилищата, които са гаранти за справедливост и имат основна роля в държава, управлявана от върховенството на закона, изисква обществено доверие, и поради това те следва да бъдат защитени срещу неоснователни атаки.

Съдилищата обаче не са имунизирани от критика и контрол, и страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, но критиките им не трябва да прекрачват определени граници. По-специално, трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида“, пише в решението си Европейският съд за правата на човека.

Заради погазеното правото на свободно изразяване на Станев, Европейският съд осъжда държавата ни да му плати 3500 евро обезщетение.

starozagorskinovini.com
Йовка ВЕЛИКОВА

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram