Непотърсени велосипеди Народната милиция продавала за 3-4 лева

 Дори през 1952 г. общината въвела патент за велосипедите под формата на алуминиева пластинка с номер, прикрепена към рамката. 

 

Колелото в Казанлък станало необходимост в началото на 20 век, когато тук процъфтявало производството на военната фабрика „Арсенал” и самолетната „Капрони”.

Стари хроники твърдят, че през периода на 30-тте до 50-тте години, когато градът наброявал не повече от 30-40 хил. жители, средно е имало около 10-12 хил. велосипеда.

През 50-тте години Казанлък се разрастнал, а с него и броят на велосипедите. Техния бум е през 60-те години и все още се поми как сутрин и вечер към и от индустриалната зона се движели мощни кервани от колоездачи. В дните на общинския панаир градинката на читалище “Искра”, около 2,5 дка, била претъпкана с велосипеди на хората, дошли от съседните села.

След войната на мода били марките “Бренабър”, останали от въоръжението на германските войски. Другите съюзнически велосипеди били “Виктория”. На почит били и английските “Суифт”, с двойна рамка, френските “Ото-Мото” и унгарските “Робуста”. Цяла епопея са велосипедите “Биянки”. В Казанлък те се разпространяват в два варианта “Биянка” – Торино – черна рамка и “Биянка” – Милано – зелена рамка.

Въпреки изобилието от колелета, нито за миг през всичките тези десетилетия не са престанали кражбите на свещеното превозно средство. Няма собственик на велосипед, който да е останал с първото си колело. Крадяха се от дворове, изби, паркинги, пред магазина, пред киното или банята. Обикновено загубите през годните, за един собственик, са от 3 до 10 велосипеда. По този начин изчезнаха знаменитите европейски марки и днес може да се срещнат велосипеди-ветерани основно от марките “Диманд” и “Мифа” от бившата ГДР и руските “Украйна”. Продаваха ги в железарските магазини на цени между 75 и 100 лева.

През 1952-53 г. общината даже въвела патент за велосипедите под формата на алуминиева пластинка, прикрепена към рамката. В края на всяка година Народната милиция пък продавала намерените и непотърсени велосипеди на цени 3-4 лева.

След 70-те години колелото започва да отстъпва на заден план. На тяхно място се появяват руските возила: “Москвич”, Жигули”, “Лада”, “ЗАЗ” и германския “Трабант”. Така без велосипеди останаха поне 60 % от днешното поколение между 55 и 65 години.

Днес в Казанлък отново се наблюдава бум на велосипедите, не само тийнейджърите се движат на две колелета, а и много възрастни пак наблегнаха на педалите, заради безпаричието. Хората ги юркат към работните си места сутрин и обратно към вкъщи вечер, дори и през зимата. Предпочитаните велосипеди са: “Биянчи”, “Кастело”,  “BMX”, „Alivio”, „ CM”,  „Force” и прочие с виртуозни други имена

Една друга група ездачи са попрестарели казанлъчани, които са карали своите колелета през 70-те години. Тези ветерани и до днес не слизат от същите тези “Украйна” или “Балкан”, които имат повече от 40-50 години живот. Даже често пристигат тревожни сигнали за инциденти с възрастни велосипедисти, които се движат със стари, вече грохнали велосипеди, най-често без светлини или светлоотразители. Да не говорим за спирачки.

Кражбата на велосипеди днес е често срещано съобщение в бюлетините на МВР. Съдбата им не е много ясна, но най-вероятно потъват по махалите в отдалечените села. Голяма грешка правят пострадалите, като не заявяват кражбите на колелета в полицията, коментират от там.

Заради колоездачите през 70-те години бяха построени две алеи. На север едната от тях води до известното място за отдих Крънското ханче, а другата на юг до минералните бани в Овощник. Днес южната велоалея обраснала с трева и по нея често могат да се видят магарешки каручки, а велосипедистите  да препускат по шосето. Северната трябва да се превърне в европейска велоалея след разточителен ремонт.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram