Нещо пак им стана на казанлъшките шофьори. Тъкмо бяха започнали да заприличват на европейските си колеги от по-големите български градове и току свърнаха назад в кривия сокак на каруцарското шофиране, за да се превърнат в същите неподковани кочияши, каквито май винаги са си били.
Погледнете тези комплексирани люде, които карат коли трета или четвърта ръка. Коли, които няма да пуснат зад никоя бариера в който и да било уважаващ себе си морски курорт, най-малкото заради външния вид, шумовия фон, който пораждат, наред с атмосферното замърсяване. В Казанлък освен, че предимно се карат кофти стари коли, те се карат като за последно. Сякаш единствената цел на възседналия таратайката е да я разкапе по зяпналите след дъждовете нови дупки, дори по главния булевард, току на кръстовището пред гордостта на града – ул. „Александър Стамболийски”, която казанлъчани иронично нарекоха бул. „Галина Стоянова”, който имаше късмета да бъде ремонтиран, само защото води към дома на градоначалничката.
А само допреди две-три години същите тия неугледни, брадясали като скунксове мъже или изнервени казанлъшки кучки, които някой е благоволил да одари със старата си кола заради определени орални умения, отстъпваха път на пешеходците върху гърба на зебрите, които толкова оскъдно препускат през централните улици. Да не говорим, че по страничните сокаци пешеходните пътеки никакви ги няма и там важи правилото за естественото продължение на тротоара до най-близкия отсреща през улицата. Но кой ти ебава правилника за движение в Казанлък, да не дава господ да пресичаш там, където няма пешеходна пътека с километри. Ще те отнесат през предния капак, ще те изхързулят край лявата гума, без да намалят дори, а накрая ще ти теглят една каруцарска, последвана от обичайното: „Къде гледаш бе, киртак!”
Изобщо, цялото казанлъшко автомобилно движение по улиците заприлича на увъртоления нон-сенс от малкото площадче до бордеите зад кино „Искра”. Еднопосочно движение, което не води или наникъде, или най-много до вечно задръстения безплатен паркинг зад кооперациите на „Скобелевска” и „Искра”.
За налудничавия еднопосочен трафик, чийто архитект допускам, че е зам.-председателят на ОбС Нено Влайков – човек, който имаше налудничави транспортни идеи още в касирания мандат на ГЕРБ, бих могъл да говоря много. Но не това е днешната ми цел. Просто качете Влайков на някой безпилотен самолет на малайзийските авиолинии и го оставете да се рее над океана, докато си го припознаят извънземните. Само не му позволявайте да се меша в автомобилното движение на града.
Но – толкова за Влайков. По-важното е, че отново се нарои цяло едно поколение шофьори в Казанлък, които паркират безогледно, стесняват платната на улиците с двуредните колони на застопорените си талиги, блокират тротоари и кръстовища и карат така, сякаш имат превръзка на очите. Сякаш тия хора никога не слизат от таратайките си, сякаш никога самите те не са били пешеходци, а са се пръкнали в черупката на тенекиеното си купе.
Изобщо, цяло едно казанлъшко поколение шофьори по улиците заприлича на днешните управляващи града. Нагли и безпардонни, хора, които се съобразяват само със себе си, а всеки нервен клаксон, който призовава за разум подире им е отсвирван брутално.
Е, тогава трябва ли да се чудим, че за паркоместа по улиците бяха пръснати сумати левове и похарчени тонове бяла боя, а временното паркиране в града така и не проработи. Функционират ли скъпите автомати за паркиране на улицата пред Културния дом? Аз мисля, че не. А хората продължават да си паркират по улицата безоблачно, сякаш ги чака целодневна сватба.
Сякаш всичко около кратковременното паркиране в тоя град е нагласено само и само да може Заро Скобата да взима заплата. Докато тролства във Фейсбук.
Е, нищо чудно тогава, че цяло едно поколение шофьори в Казанлък заприлича на бивше ченге, което се държи като мутра без пагони и фуражка. Да, няма нищо чудно, че по Околовръстното в Казанлък катастрофираме турски тирове от Румъния на път за дома, защото лявата им предна гума е забуксувала в разхвърляната пръст под мантинелата в средата. Нищо, че Околовръстното може и да е държавен път, но кой да сигнализира държавата, ако не общинските власти.
Пък то, в тоя град ни кмет, ни журналисти. Досущ като в неделна утрин под надлеза на Стария път за язовира. Как не се появи под моста един журналист да снима? Два пъти минах оттам. Към десет и после към два следобед. Нямаше ни кмет, ни кьорав журналист.
Добре, че поне нямаше и жертви.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram