В последните години нашето село се прочу с еко-пътеката към „Мегалита” и „Калето”, известна като еко-маршрут „Бузовград- пътека през вековете“, която тази година бе обновена и се посещава от туристичиски групи и индивидуални туристи. Всичко това би било чудесно, ако преди да поемете по пътеката не трябва да минете през центъра и по улиците на селото.
Кметът Михаил Янушев може да се похвали с еко-маршрут, но къде е грижата му за селото? А на Община Казанлък за селата?
Още щом напуснете центъра на Казанлък по посока Бузовград ще видите непочистената, построена преди години, вело-пътека, по която рядко карат велосипедисти, а те обикновено са работниците от казанлъшките предприятия или ученици. Защо? Тя е почти незабележима от бурени, пък и дупките са и много, с една дума е опасна толкова, колкото и профучаващите автомобили срещу велосипедистите, каращи по пътното платно.
На влизане, пък и в цялото село, ще ви посрещнат непочистени, следователно трудно проходими тротоари.
Пристигате в центъра-очакват ви двете дупки с разпилян около тях чакъл, които се появиха преди месеци тази година, защото някой свърза частната вече автоспирка, с надпис „Кафе Лазарини” вероятно с канализацията. Разкопаното около нея загладиха перфектно, но центъра какво ги интерисува.
Поемате нагоре по ул.”9-ти септември”2 пясък, чакъл, обрасъл тротоар, ръждясала пътна маркировка, а този път води към „Мегалита”…и така от години.
Активните туристи от града и околностите си поемат винаги по-познатия маршрут и минавайки по ул.”Вела Пеева” често питат „А този боклук?” И тъй като живея на тази улица и често имам гости от чужбина използвам отговора на кметството ”Нямаме пари, за да го извозим”…от ранна пролет до лятното слънцестоене и занапред, не се знае докога, нищо че живеещите покрай вадата си я чистят сами, за да не ги залее водата при проливни дъждове,кметсвото няма пари да изчисти нито вадата, нито улиците, дъждът да ги чисти.А вадата от центъра надолу почти не се вижда от бурени и не е обезопасена за проливни дъждове.
Ако пък случайно се объркате и завиете по някоя от улиците „Чудомир” или „Христо Смирненски” дано да сте с ботуши- гледката е плачевна, от години.
Но и с новости можем да се похвалим. В сградата на пенсионерския клуб, на база събраната от тях етнографска сбирка, ще откриваме „Туристически информационен център“ с разкопаната дупка от месеци, плачеща за две осветителни тела и кабел. Да е жив и здрав Антон Филипов, защото ако той не труди всеки ден за сградата на този клуб, не знам с какво ще се хвалим.
Можем да се похвалим и с две чищалища! За ремонт на тсъществуващото от 1921 г. и в момента с активна творческа дейност пари няма, но кметството подкрепя създаването на ново. Защо ли? Сигурно за да се похвали, че по негово време нещо ново се е създало.
Можем да се похвалим и с площадното „еко-осветление”! Вместо да поправят настоящите лампи по стълбовете или да ги заменят с по-мощни, на кмета са му осигурили нови осветителни тела, разположени около площада като свещи на торта. Това двойно-тройно осветление сигурно отговаря на всички еко-изисквания на Европейския съюз, нищо че това осветление се плаща от нашия джоб, а цената му ще расте. Можеха да го поставят в градинките, така поне щеше да е полезно, а сега то е само в стил „елате ни вижте.“
А защо на автоспирката няма от новите осветителни тела? – Защото от 2013 тя вече е частна. Може би и с ламаринения навес? И защо ли купувача е чак от Хрищени? Дали някой не стои зад него? Жалко, родители и деца, които я използвате, като мълчите ще стоите в дъжд и студ на открито.
А терасата на пощата? Кметството ще се сети, че мазилката ще се срути вурху някой пенсионер, чакащ под нея за оскъдната си пенсийка, едва когато стане нещастието. О-ооо, но тя сигурно също е частна, но откъде да знаем ние, селяните?
В това село отчетни събрания не се правят, а може би преди изборите все пак ще ни поздравят с някой концерт, ще се похвалят, без да ни изслушат.
С нанизани показно по тротоарите около площада скамейки, също можем да се похвалим и с кошчета за отпадъци. Така приличаме на някои от крайните квартали на Казанлък, които също са получили такъв подарък. Нека да си приличаме, индувидуалността дразни. Пък и така насядалите дишат ”чистия въздух” на профучаващите край тях камиони и джипове. Съвсем здравословно!
Ее-е, и с нови градинки можем да се похвалим, те поне лесно се благоустояват-малко бордюри, малко чакъл –изглежда, че нещо се прави. Все пак избори идват, с малко прах в очите все още се опитват да ни залъгват, че се грижат за нас. Само майки не влизайте с високи токчета и детски колички, трудно ще излезете!
Кой ли архитект се подписа под това „благоустрояване” на площада в Бузовград?
О-оо, да не забравя благоустрояването пред джамията, много е важен този електорат! Чудесно ! А метри по-надолу боклуците „красят”, заедно с локвите, улиците в този квартал.
Мълчах, гледах, учудвах се, обръщах внимание на кметството, пък реших да го споделя и с по голяма аудитория, защото живея в това село и ме боли, че грижата за него е доста небрежна и ако наистина искаме да посрещаме туристи от страната и чужбина първо трябва да направим селото си ЕКО и тогава да се хвалим с еко-пътеката.
И защо го правя? На някои от моите съселяни това „благоустрояване” може и да им харесва, но на мен, след като съм пропътувала почти цяла Европа, ми се струва доста елементарно. Иска ми се моето село да има собствен и неповторим облик, а не да прилича на краен квартал в Казанлък.
За състоянието на селото в момента съдете сами по моите любителски снимки.
Дано до предстоящите избори нещо все пак се размърда, защото след това отново ще настъпи огромно затишие…
Безплатен ескурзовод: с френски, испански и руски Лиляна Крушева
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram