Началото на летните празници се бележи с Еньовден. Известен е още и като Летни Ивановден, Яневден, Драгийка и още други в зависимост от географските области.
Празникът се смята за тракийско наследство. Чества се в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината – Ден на Слънцето. Това е и най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от земята (в зенита си) и грее най-продължително. Смята се, че на Еньовден, докато слънцето изгрява, то започва да „играе“ т.е. да трепти. Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева.
Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са най-лековити. Еньовден е приет и за празник на българския фармацефт.
За този ден народът казва: „Слънцето на този ден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата“ или „Еньо наметнал кожуха, да иде за сняг“. Затова се смята, че от Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината да клони към зимата.
Еньовден е характерен с обреди с предпазваща насоченост. Обичаите и поверията са свързани с пътя на небесното светило. Съпроводени са от кратки песни със заклинателен характер. Правят се също и гадания.
На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита…
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram